Линкълн Чайлд - Забравената стая

Лоугън кимна. Сорел беше намекнал за това.

- Обаче аз успях да създам не една отделна вълна, а хармонична поредица, която не само предизвиква допълнително въздействие върху мозъка, но усилва въздействието на първоначалната вълна носител.

- Дяволският интервал - измърмори Лоугън.

Тя го погледна.

- Моля?

- Тритонус. Увеличена кварта или умалена квинта. Този интервал се нарича дяволски интервал или тритонус, защото тоновият му обем е цели три тона. Бил забранен в църковната музика на Ренесанса заради предполагаемото му дяволско влияние.

- Наистина? Във всеки случай тази синергична вълна от две свръхзвукови пулсации накара много по-голям спектър от серотонинови рецептори на практика да се претоварят. Това въздействие можеше да продължи дълго след изключването на вълната. Наблюдавала съм серотонергични аномалии, които продължават осем и дори дванайсет часа. На теория е достатъчно силен първоначален импулс те могат да бъдат запечатани завинаги в съзнанието.

Завинаги. Изведнъж Лоугън почувства хлад.

- Къде сте наблюдавали тези аномалии?

Бенедикт замълча.

- При лабораторни животни.

- Но и у Стречи. А вероятно и при други човешки обекти - доброволно или не, в „Айрънхенд“?

След като не получи отговор, Лоугън продължи:

- Какви аномалии?

- Вече споменах няколко. - Тя си пое дъх. - Например изкривяване на възприятието.

- Както при синестезията.

Бенедикт кимна.

- Множество лъжливи сетивни сигнали. Засилени зрение, слух и вкус, съчетани е халюциногенни фактори. Ейдетични образи 231. Смърт на егото 242, изменение на чувството за време. Катастрофични промени в познавателната способност. Пълно откъсване от действителността...

- Мили боже! - възкликна Лоугън и прекъсна този каталог на ужасите. - Вие не говорите за психози, а за най-ужасното ЛСД-пътуване на всички времена!

- Някога учените смятаха, че ЛСД и шизофренията са свързани - отбеляза Бенедикт и вдигна рамене. - В стаята имаше няколко папки с резултати от ранните опити с ерготаминови производни. Това е било няколко години, преди да бъде синтезиран ЛСД от ерготамин. Обаче моят свръхзвуков интервал е много по-чист.

- По-чист - поклати Лоугън глава, неспособен да прикрие отвращението в тона си. Докато говореше, гласът на Бенедикт укрепваше, блясъкът в очите ѝ стана по-силен. Тя очевидно се гордееше с постигнатото.

- Разбира се, по-чист - натърти Бенедикт. - Нима не искаме чисти и ефективни оръжия? Това е най-чистото оръжие на земята.

- Лора, как... - Лоугън замълча за миг от смайване. - Не виждате ли колко погрешно е това?

- Погрешно? Та аз помагам на своята страна.

- Как по-точно?

- Като ѝ давам нов начин за самозащита. Доктор Лоугън, не гледате ли новини, не виждате ли какво става всеки ден ? Нападат ни, и то не само на един фронт, а на много. Ние може да искаме да се борим честно, но нашите противници - не. Стига толкова. С тази технология няма да изгубим войната.

- Нима нямаме и сега достатъчно оръжия? А този ваш уред... вашият уред е жесток. Това е немислимо. Да докараш някого до лудост, може би дори цяла армия, или да ги изпратиш на безкрайно ужасно пътуване... Лора, има причини химическите оръжия да са забранени. Какво ще стане, ако това оръжие бъде използвано ? Колко време смятате, че ще мине, докато технологията бъде разкрита и същата тази дяволска артилерия бъде използвана срещу нашите войници?

Лоугън замълча. Минута-две се гледаха безмълвно. Осветлението в мазето отново се поколеба, после пак светна ярко. Най-накрая Бенедикт се завъртя на пети, отвори вратата на лабораторията и закрачи по коридора. Лоугън скочи на крака, изключи диктофона, метна мешката на рамо и я последва.

- Слушайте - заговори той, докато вървяха към вратата. - Вие отказвате да видите истината. Това е напълно човешка реакция. В началото сте мислили - съвсем разбираемо, за несправедливостта, причинена на дядо ви. А оръжие с огромния потенциал на това - може да бъде много ценно. То означава пари.

- Разбира се, че означава пари - съгласи се Бенедикт и спря, за да застане с лице срещу него. – Моят дядо беше блестящ учен. На практика той лично изобрети тази технология, за да бъде накрая маргинализиран, а най-голямото му творение да бъде заметено под килима. Никога не получи признание за своите постижения. А трябваше . Трябваше да получи компенсация . Семейството ми трябваше да получи компенсация. - Тя се обърна и продължи надолу по коридора. - Това е полагащото ми се завещание - каза тя през рамо. - Моето наследство.