Елена Делбанко: Сребърният лебед

А какво й е дал на нея, пита се тя. Ако не е внимание, не е интерес към живота и или пък чувство за щастие отвъд реализирането на таланта и като челистка, ако не е самият Сребърен лебед, то какво точно и е дал?

Бавно изправяйки се, тя открива отговора. Александър й е дал музика. Не музиката, която изпълнява на сцената, не кариерата й, не търсенето на слава, а самата прекрасна музика – капацитета да я слуша, да я чувства, да я свири, да бъде пренасяна от нея до красиви, умиротворяващи места. Тези дарове от Александър, казва си тя, не са нищо.

Премята крака и се изправя, отива в къщата, за да приготви табелки за местата по масата. Преди да влезе в кухнята, сяда на люлеещия се стол на верандата и почиства краката си от тревата.

Целият склон на планината е пламнал. Нишки от малки бели светлинки обточват алеята и се вият край клоните на дърветата и храстите, които заобикалят къщата. Мариана е включила светлините във всяка стая и е отворила широко двойната входна врата. Полилеят осветява фоайето и величественото извито стълбище. Осем часът е. Небето се е оцветило в убито виолетово, макар че на запад планинските върхове са все още очертани в розово.

С винена чаша в ръка, тя застава на входа, наслаждава се на вечерния въздух, преди да пристигнат гостите. Вярва, че човек се учи да е щастлив. Както с музиката, трябва дисциплина, всеотдайност и желание. Работата й е дала плодове. На четирийсет и шест, Мариана Александра Фелдмън е по-щастлива отвсякога. Загледана в сгъстяващия се мрак, тя вижда светлините на първата кола, която се катери по виещия се път на склона. Под гумите й пропуква чакълът на входната алея; после тя спира. Зад нея приближава бавно цяла процесия от коли, а фаровете им проблясват между дърветата. Мариана се спуска по стъпалата, за да приветства приятелите си.

Sqnka

TtRG

Бойкотирайте Сиела - НЕ КУПУВАЙТЕ КНИГИТЕ ИМ!