Питър Мей - Черната къща

В отсрещния край на плажа се виждаха струпаните бели къщи на Бале-на-Кил, родното място на шотландския пророк Кенет Макензи. Фин си спомняше ясно като бял ден как баща му, докато веднъж сглобяваха хвърчилото, му бе разказал историята за призрака на жена, която една нощ се връщала в гроба си и срещнала майката на Койнах. Заръчала ѝ да потърси малък кръгъл син камък в близкото езеро. Казала ѝ, че ако го даде на своя син и той го постави пред окото си, ще може да вижда бъдещето.

— Разбира се — бе добавил баща му, — ние го знаем на келтски като Койнах Одар, а останалият свят го знае като Браханския пророк.

— И тя намерила ли камъка? — бе попитал Фин.

— Да, сине, намерила го.

— И той успял ли е да види бъдещето?

— Предсказал е много неща, които са се сбъднали, Фионлах.

И баща му бе изредил цяла върволица пророчества, които навремето, като дете, не му говореха нищо. Но сега, като възрастен, докато стоеше с поглед, зареян към камъните на далечното гробище, си спомни едно от тях, което баща му така и не бе доживял да види осъществено. Браханският пророк бе написал: „Когато хората в карети без коне потеглят под морето към Франция, тогава Скотия ще надигне отново глава, свободна от всяко потисничество“. Мисълта за тунела под Ламанша навярно тепърва е възниквала в главата на Маргарет Тачър по времето, когато двамата са пускали хвърчила, а и най-върлият националист едва ли е допускал, че преди края на века в Единбург отново ще заседава шотландски парламент. Докато самият Койнах Одар бил изгорен за вещерство цели три века по-рано.

— Магично място е това — надигна глас Гън, за да надвика вятъра, свистящ сред високите изсъхнали треви.

— Така си е — отвърна Фин, мислейки за онзи земеделец, който открил в пясъците на същия този плаж шахматните фигури от бивни на морж, издялани през дванайсети век от норвежците. И легендата около случката му се струваше напълно вероятна — че земеделецът, вземайки фигурките за елфи и гноми, малките духове от келтския фолклор, си плюл на петите и хукнал да спасява живота си.

Щом захлопнаха вратите на колата, от хижата излезе мъж с торбест панталон, затъкнат във високи черни ботуши, дебел вълнен пуловер и сако с кожени кръпки на лактите и раменете. Носеше отворена ловна пушка, а от рамото му висеше брезентова чанта. Изглеждаше приблизително на възрастта на Фин, с черна, ниско остригана коса и изпито лице със силен летен загар, който не успяваше да скрие избледняващите синини. Устните му бяха цепнати зле на няколко места и още заздравяваха. Очите му имаха особен, бледозелен цвят. Той поспря за миг, сетне затвори вратата зад себе си и ги приближи с леко накуцваща походка.

— Мога ли да бъда полезен с нещо, господа? — говореше тихо, с лек лондонски акцент, едва доловим през свистенето на вятъра. Но мекият тембър се разминаваше с израза на зелените очи, които бяха нащрек, както и с цялата му стойка, напрегната като на хищник, готвещ се за скок.

— Джеймс Минто? — попита Фин.

— Кой иска да знае?

— Полицейски инспектор Финли Маклауд. — Фин кимна към своя спътник. — И сержант Джордж Гън.

— Бихте ли се легитимирали? — Минто все още ги наблюдаваше подозрително.

Те му показаха служебните си карти, той ги огледа и сетне кимна.

— Е, намерихте го. Какво искате?

— Предполагам, имате разрешително за това? — Фин посочи към пушката.

— А вие как мислите? — предпазливостта започваше да клони към враждебност.

— Мисля, че зададох въпрос, на който не ми отговорихте.

— Да, имам разрешително.

— И по какво смятате да стреляте?

— По зайци, щом ви влиза в работата, господин инспектор.

Поведението му носеше всички белези на стар войник, показващ презрение към началството.

— А не по бракониери?

— Аз не стрелям по бракониери. Само ги залавям и ги предавам на вашите колеги.

— Къде бяхте в събота между осем и дванайсет вечерта?

За пръв път увереността на Минто сякаш се разколеба.

— Защо?

— Тук аз задавам въпросите.

— А аз не им отговарям, без да знам защо.

— Ако отказвате да отговаряте, ще ви вкарам с белезници на задната седалка на онази кола и ще ви откарам в Сторноуей, където ще бъдете обвинен във възпрепятстване на полицейско разследване.

— Само опитай, приятел, и ще свършиш с две счупени ръце.

Фин бе чел справката за Минто, изготвена от Гън. Бивш десантчик, служил в Персийския залив и Афганистан. И нещо му подсказваше, че заплахата не е шега. Той запази спокоен тон.