Питър Мей - Черната къща

— Е, ще се видим утре сутрин — рече Гън, като му подаде куфара.

— Защо не влезеш, Джордж, ще те черпя едно питие.

Гън погледна часовника си.

— Добре, но само по едно.

Докато Фин мине през рецепцията и остави багажа си в стаята, другият полицай вече бе поръчал две халби бира в лоби бара. В него сега нямаше посетители за разлика от заведението на подземния етаж, откъдето се носеха музика и оживени гласове. Там жадни рибари и строителни работници от новооткритата фабрика в Арниш разпускаха след тежкия трудов ден. На стената имаше възпоменателна табелка в чест на скандалната случка, при която непълнолетният Уелски принц си поръчал чашка черешово бренди по време на обиколка из Западните острови. Тогава четиринайсетгодишният Чарлз скоропостижно бил откаран обратно в училището си в Гордънстън. Как само се меняха времената.

— Успя ли да прегледаш всички файлове? — попита Гън.

— Повечето.

Бирата бе хладна и освежаваща и Фин отпи дълга глътка.

— Откри ли нещо интересно?

— Всъщност, да. Свидетелят, който казва, че е видял Ейнджъл Макричи да тръгва в обратна посока в нощта, когато Дона Мъри твърди, че е била изнасилена…

— Екън Стюарт — намръщи се Гън. — Какво за него?

— Значи, не си участвал пряко в разследването на побоя над Адамс?

— Не, с него се занимаваше сержант Фрейзър.

— Е, явно не можем да очакваме от ХОЛМС да направи всички връзки. Познаваш ли Екън Стюарт?

— Да, изкуфял стар наркоман. Има грънчарница край Кробост. Откакто се помня, продава грънци на туристите през лятото.

— За твое сведение точно пред нея е бил пребит Крис Адамс. Стюарт е говорил с него минута преди нападението, а малко след това е отишъл да го прибере от пътя. И все пак твърди, че не е видял нищо. Много удобно за Макричи да има един и същ железен свидетел и в двата случая, не мислиш ли?

— Странно наистина — кимна Гън. — Впрочем възможно е Макричи да е снабдявал Стюарт с дрога. Отдавна подозирахме, че е дилър, но никога не сме го хващали.

— Май си струва утре да се отбия и да поговоря с нашия господин Стюарт. — Фин надигна отново халбата. — Джордж, днес следобед ти спомена, че и други хора имали зъб на Макричи освен онези, които е тормозил като дете.

— Да, поне според брат му.

— Мърдо Руад? Какво според него?

— Не знам доколко може да му се вярва, но явно смята, че Ейнджъл е имал кръвна вражда с някакъв свой бивш съученик. Човек на име Калъм Макдоналд. Пострадал при злополука преди години и сега си изкарва прехраната, като тъче на стан в пристройката зад къщата си. Нямам представа какво се е случило помежду им.

— Аз пък имам.

Фин внимателно постави бирата върху бара. Дори само при спомена му призляваше. Гън очакваше разяснение, но то така и не дойде. Накрая Фин се отърси от унеса.

— Дори да не беше сакат, съмнявам се, че Калъм Макдоналд е способен да нанесе подобни травми на когото и да било.

Той още виждаше пред себе си изражението върху лицето на момчето по време на падането.

— Мърдо допуска, че е наел някой друг.

Фин го стрелна с очи, чудейки се дали наистина е възможно. Дали в главата на Калъм е могла да се зароди подобна идея. Но защо сега, след всичките тези години?

— Не, не мисля — рече накрая.

И отново Гън изчака разяснение, но бързо стана ясно, че Фин няма намерение да го просветлява.

— Е, аз най-добре да тръгвам. — Той погледна часовника си и пресуши своята чаша. — Между другото, как мина разговорът с Адамс?

Фин помълча за момент, извиквайки в съзнанието си образа на високия превзет борец за правата на животните.

— Знаеш ли, отначало реших, че на човек с две счупени ребра и през ум няма да му мине да се разправя с Макричи. Но после ми хрумна, че има връзка, която пропускам.

— Каква?

— Адамс е гей.

— Е, това едва ли е особена изненада — сви рамене Гън, но после смръщи чело. — Да не искаш да ми кажеш, че Ейнджъл също е бил гей?

— Не, но единбургската жертва, Джон Сийврайт, беше.

Фин премина през бара в сутерена като в транс. Тук музиката пулсираше, като се надпреварваше с глъчката от гласове и алкохолен смях. Някъде в периферното му зрение проблясваха светлините на игрален автомат, съпроводени от звуковите ефекти на електронната епоха. Той си поръча бира и се облегна върху плота в очакване барманката да я наточи. Чувстваше се като херметично запечатан в невидим балон. Сякаш просто не съществуваше в това място. Отначало възнамеряваше да хапне лека вечеря и да си легне рано, но неспособен да се изправи пред самотата, бе слязъл в заведението с надеждата да се разсее от собствените си мисли. Сега за пореден път разбираше колко е лесно да бъдеш самотен сред тълпата. Които и да бяха тези хора, те не го познаваха, а и той вече не беше един от тях.