Питър Мей - Черната къща

— Не те обвинявам, Фин. Наистина. Просто… — Очите му се наляха със сълзи. — Просто е трудно да се справиш със смъртта на баща си. А ето, сега и това. — Той си пое дъх на пресекулки и разпери ръце, преди да ги пусне отново да паднат край бедрата му.

Изпитах такава жал към него, че направих нещо, което не бях правил преди. Нещо немислимо за големите корави мъжаги от остров Луис. Пристъпих напред и го прегърнах. Долових първоначалната изненада и краткото вцепенение, преди той също да отвърне на прегръдката ми. Усетих четината на небръснатото му лице върху врата си и риданията, разтърсващи тялото му.

В края на септември Маршели и аз заминахме за Глазгоу поотделно и се срещнахме в бар „Кърлърс“ на Байърс Роуд. Всеки от нас вече се бе отбил до апартамента на Хайбъро Роуд, за да си остави багажа, но още имаше проблеми за разрешаване. Аз трябваше да се изправя пред чувствата си към нея — или по-скоро пред тяхната липса. Не можех да си го обясня тогава, не мога да си го обясня и сега. Бях отървал кожата след премеждието на Скер, но както тя самата отбеляза толкова години по-късно, част от мен бе умряла. И Маршели някак бе свързана с тази част. Трябваше да се възстановя, да се изградя наново и не бях сигурен доколко тя се вписва в този процес. За нея, от друга страна, нещата бяха прости — искам ли аз да бъдем заедно, или не? Тук трябва да призная малодушието си. Не ме бива особено в прекъсването на връзки. Когато има възможност разривът да бъде бърз и чист, аз започвам да се колебая, боя се да не причиня болка. В крайна сметка, разбира се, всичко се обърква и хората се нараняват още повече. С една дума, тогава не намерих куража да ѝ кажа, че между нас всичко е приключено.

Вместо това пийнахме, а после отидохме да вечеряме китайско на Аштън Лейн. С храната си поръчахме вино и завършихме с по няколко брендита. Докато стигнем апартамента, се бяхме наквасили порядъчно. Стаята ни беше голяма, навремето вероятно служила за гостна. Имаше високи тавани, гипсови корнизи и елегантна газова камина. Еркерните прозорци с витражи гледаха към опасаната с дървета улица отвън. По коридора се стигаше до обща баня и просторна обща кухня с голяма маса за хранене и телевизор. Когато влязохме, оттам се носеше музика, съпроводена от гласовете на съквартирантите ни, но в момента не ни беше до общуване с тях. Отидохме право в спалнята си и заключихме вратата. Светлината от уличните лампи се процеждаше през листата на дърветата и образуваше петнисти сенки на пода. Дори не си направихме труда да спуснем завесите, преди да разтворим сгъваемия диван и да свалим трескаво дрехите си. Пет пари не давахме, че някой може да ни види от жилищата на отсрещната страна на улицата. Коктейлът от хормони и алкохол ни тласна директно към кратък бурен секс.

Сякаш бе изминала цяла вечност от последния път, когато се бяхме любили на плажа в Порт ъв Нес. Тази първа нощ в Глазгоу удовлетвори физическата ни нужда, но след като всичко приключи, аз просто легнах по гръб и забих поглед в тавана, наблюдавайки как се местят сенките на разклащаните от вятъра клони. Усещането не беше като преди — беше ме оставило празен, със съзнанието, че всичко е свършило и че е само въпрос на време да се изправим пред този факт.

Понякога, когато не искаш да поемеш отговорността, започваш да нагласяш нещата така, че обстоятелствата или пък другата страна да излязат виновни за прекъсването на връзката. Същото се получи и при мен през първия семестър в университета в Глазгоу. Гледайки сега назад, сам не знам кой е бил човекът, населявал моето тяло през седмиците, докато есента бавно преминаваше в зима. Той бе опърничаво копеле, мрачно и заядливо. Пиеше прекалено и пушеше твърде много трева. Правеше любов с Маршели, когато му скимне, а през останалото време се държеше с нея като с парцал. Срамувам се да кажа, че съм го познавал или че по някакъв начин съм бил свързан с него.

Открих много неща за себе си. Открих, че не се интересувам от изкуства, нито от това да взема диплома. Всъщност изобщо не се интересувах от следването. Като си помисля само за всички часове, пропилени за мен от бедния господин Макинес! Толкова време и усилия на вятъра! Открих, че със своя акцент звуча като провинциалист за жителите от вътрешността на Шотландия, и направих всичко възможно да го изгладя. Спрях да говоря келтски дори с Маршели, дори и когато бяхме сами. Открих, че съм привлекателен за нежния пол и че никога няма недостиг на момичета, желаещи да спят с мен. В онези дни СПИН още не се беше развихрил и на неангажиращия секс се гледаше леко. Случваше се да отида на парти с Маршели, а да си тръгна с някоя друга. Щом се приберях в апартамента, я заварвах сама в тъмното. Тя не признаваше, че плаче заради мен, но аз откривах петна от размазан грим върху възглавницата ѝ.