Крис Картър - Престъпен ум

Лушън безгрижно погледна ноктите си.

— Как е Мадлин?

— Жива. Ще се съвземе напълно.

Лушън отново погледна Хънтър.

— Имаш предвид физически, нали? Защото психически тя вероятно ще бъде развалина до края на живота си.

Погледът на Хънтър стана по-твърд. Знаеше, че Лушън отново е прав. Травмата, която беше преживяла Мадлин, щеше да я съпътства до края на живота ѝ. Реалният мащаб на последиците нямаше да бъде известен години наред. Нито трайните психологически ефекти.

Последва дълго мълчание.

— Как ме намери? — най-после попита Лушън.

— Тетрадките ти — обясни Хънтър. — Дългогодишният ти проект. Твоят «подарък» за нас, както се изрази. Или по-скоро енциклопедията ти.

Лушън го погледна с любопитство.

— Да — добави Хънтър. — Все още си спомням деня, в който сподели с мен идеята си в Станфорд.

Лушън се усмихна.

— Тя ти се стори налудничава тогава.

Хънтър кимна.

— Все още мисля така.

— Е, налудничавата идея стана реалност, Робърт. И информацията в тези тетрадки завинаги ще промени начина, по който ФБР, НЦАНП, Отделът за бихейвиористичен анализ и всяка друга правораздавателна агенция в страната и може би в света гледат на садистите рецидивисти. Тази информация ще ви накара да разберете неща, които досега никой не е проумявал и не би проумял, ако я нямаше. Интимни неща и мисли, които никога не са били обяснени. Неща, които неимоверно много ще подобрят шансовете ви да заловите тези нарушители. Това е моят подарък за вас и за този объркан свят. Работата и тетрадките ми ще бъдат изучавани и цитирани от идните поколения. — Лушън повдигна рамене. — Какво от това, че съм отнел живота на няколко души в името на проучването си? Знанията имат цена, Робърт. Някои по-висока от други.

Хънтър не се изненада от самовлюбените коментари на Лушън. Той не им обърна внимание и продължи да обяснява как написаното в тетрадките го е довело до него.

— В тетрадките любезно си отбелязал всичко, свързано с експериментите ти — места, използвани методи, имена на жертви и много повече. Цяла нощ преглеждах някои от тях.

— Прочел си петдесет и три тетрадки за една нощ?

— Не, но успях да прелистя осем от тях. И извадих късмет, а ти — не.

Изражението на Лушън показа интерес.

— Докато ги четях, попаднах на името на една от жертвите, което вече бях чувал — Лиъм Шоу.

Очите на Лушън станаха студени.

— Отне ми известно време, докато се сетя, но накрая си спомних. Това беше името, което ти си използвал, когато са те арестували в Уайоминг.

Лушън не каза нищо.

— Освен това любезно си описал подробно всичките си жертви — продължи Хънтър. — И тогава осъзнах, че ти и Лиъм Шоу имате няколко общи физически характеристики — същите ръст, телосложение, цвят на кожата, форма на лицето и на очите, нос и уста. Освен това сте на едни и същи години.

Лушън мълчеше.

— И после си спомних нещо друго, което спомена на един от разпитите. Ти каза на Кортни, че причината да те заловят не е заслуга на ФБР. Те не разследвали никое от убийствата ти, нито фалшивите имена, които си използвал.

Лушън се премести неспокойно на седалката.

— Това ме накара да се замисля. Започнах отначало и проверих всички други жертви мъже, които си описал в тетрадките. Не бяха много, но всички имаха едни и същи физически характеристики с теб.

Лушън се почеса по брадичката.

Хънтър пъхна ръце в джобовете на панталона си.

— И затова си ги избирал. Не защото си искал да бъдат включени в твоята енциклопедия за изтезания и смърт, а защото си съставял списък със самоличности, които да откраднеш незабавно, ако се наложи.

Погледът на Лушън се насочи към илюминатора и мрака навън.

— Някои от жертвите ти мъже са проституирали — продължи Хънтър. — Други не са имали късмет в живота, но всичките са имали нещо общо — били са самотници. Хора, вероятно отхвърлени от семействата и приятелите си. Хора, напуснали родните си места, за да започнат нов живот в друг град. Хора без ангажименти към никого. Онези, за които никой няма да съобщи, че са изчезнали. Забравените. Онези, които няма да липсват на никого.

— Те винаги са най-подходящите жертви — безгрижно подметна Лушън.

— Поради естествената им физическа прилика с теб да заемеш тяхното място не е било трудно — малко грим, боя за коса, може би контактни лещи, различен акцент и сбогом, Лушън Фолтър, здравей, нова самоличност. В този случай — Антъни Тейлър-Котън от Халифакс, Канада.

Лушън най-после улови нишката на мисълта на Хънтър.