Крис Картър: Престъпен ум

— Защото накрая те са се превръщали в бреме — отбеляза директорът. — В излишен риск.

Хънтър кимна.

Кенеди пак не изглеждаше напълно убеден.

— Но за да задейства процедурата, Лушън трябва да е дал кодовата дума или сигнал на Призрака. Как го е направил?

— С телефонно обаждане?

Кенеди поклати глава.

— Той нямаше достъп до телефон. Не му разрешавахме да се обажда. Беше изолиран от външния свят.

— Само откакто са го прибрали от ФБР. Но е бил арестуван от шерифския отдел в Уийтланд, Уайоминг. Говорил ли е по телефона тогава?

Кенеди затвори очи, сякаш изпита болка.

— Кучи син — промълви той. Сега си спомни, че в доклада за ареста бе прочел, че на арестанта е бил разрешен един телефонен разговор. Никой не отговорил на обаждането. Кодов телефонен номер — линия, която звъни само в случай на… Това е бил кодовият сигнал. — Как е влязъл тук Призрака? — попита Кенеди. — Ти каза, че вратата на тази адска дупка е била заключена с катинар отвън.

— Последната стая вдясно в коридора — отговори Хънтър. — Вътре има врата, която води в друг коридор, към изход в задната част на къщата. Влязъл е от там. Първата стая вляво — Хънтър посочи към коридора — е помещение за наблюдение с два компютърни монитора. Лушън е скрил осем детектора за движение с камери за видео наблюдение навън. Щом в обсега на камерите помръдне нещо, в бомбоубежището светва червена алармена лампа. — Той посочи червената крушка на стената зад Кенеди. — Едната камера е поставена на дърво в края на пътеката, водеща към предната страна на къщата.

— Където си спрял джипа.

— Да. Призрака е имал повече от достатъчно време да изведе Мадлин от килията — последната стая вляво, да я завърже за стола и да се вмъкне в кашона.

Кенеди се обърна и погледна купчината кашони в тъмния ъгъл.

— Скрил се е там?

Хънтър кимна.

— Той беше дребен и според Лушън е бил гъвкав като акробат. — Последва неловко мълчание. — Всичко е било репетирано, Ейдриън. Влязохме в капан и съжалявам, че не го предугадих.

— Много добре подготвен капан — съгласи се Кенеди. — Лушън е поставил теб и агент Тейлър под невероятен натиск да бързате, за да спасите живота на заложницата. Постави теб под още по-голямо психическо напрежение, като разкри, че той е убиецът на годеницата ти само няколко минути преди да го принудиш да ви доведе тук. Вратата е била заключена с катинар отвън, за да мислим, че е действал сам. Не е имало причина ти или агент Тейлър да заподозрете, че тук ще ви чака някой.

— Трябваше да огледам стаята по-внимателно. Ужасно съжалявам за случилото се с Кортни.

Двамата се умълчаха.

— Лушън няма да престане да убива — заяви Кенеди. — И двамата с теб го знаем. И когато отново убие, ще тръгнем по следите му и ще открием.

— Не, няма.

Кенеди го погледна гневно.

— Той е убивал двайсет и пет години, без да знае никой, Ейдриън. Не оставя улики. Не следва определена схема и не повтаря един и същ метод на действие. Убивал е безразборно — стари, млади, мъже, жени, блондинки, брюнетки, американци, чужденци. За него нищо няма значение, освен опита. Той може да убие някого още днес. Нищо чудно вече да го е направил. Може да открием трупа и да претърсим местопрестъплението и пак да не успеем да установим със сигурност дали убиецът е Лушън или не.

— Значи вярваш в това, което ти е казал? — попита Кенеди. — Че никога повече няма да го видим?

Хънтър кимна.

— Освен ако не го надхитрим.

— И как предлагаш да го направим?

— Може да намерим нещо в тетрадките му.

Кенеди отмести поглед към покритите с прах тетрадки на лавиците.

— Това са тетрадките, които търсеше — обясни Хънтър. — Лушън ми каза, че ни оставя подарък. Е, това е. Има общо петдесет и три. Всяка съдържа двеста и петдесет-триста страници.

Кенеди се приближи до едната лавица, извади произволно тетрадка и я разгърна. Страниците бяха изписани на ръка. Нямаше дати и не се споменаваше определено време. Групите изписани страници бяха отделени с бели листа, сякаш да се обособят в безименни глави.

— Не знам какво точно ще намерим в тях, докато не прочетем задълбочено всичките — каза Хънтър, — но имам идея.

— Слушам.

— Прелистих две от тях, преди ти да дойдеш тук. Съдейки по онова, което видях, тетрадките описват не само чувствата на Лушън, душевното му състояние, какво е изпитвал преди и след убийствата, различните му методи на действие и така нататък, но и всичко, което е направил, всеки, когото е срещнал, и всички места, където е ходил, откакто е започнал да пише енциклопедията си за убиване, включително скривалищата като това. Места, които никой не знае.