Крис Картър: Престъпен ум

Къде беше чувал това?

Той се разрови в паметта си.

И най-после се сети.

Хънтър бързо излезе от стаята на Мадлин и намери тоалетна в дългия и безлюден коридор. Влезе вътре, извади мобилния си телефон и набра номера на Кенеди. Знаеше, че директорът сигурно е буден.

Кенеди отговори на второто позвъняване.

— Прегледа ли вече всичките тетрадки?

— Почти — отговори Хънтър. — Остава още една. Как се справя екипът ти?

— Всеки е прочел по четири тетрадки — обясни Кенеди, — но имам девет души, по пет тетрадки на всеки. С тази скорост до разсъмване ще имаме списък.

— Чудесно, обаче ще трябва да им кажеш да се върнат отначало и да започнат отново. Трябва да търсят нещо друго, освен местата и да съставят друг списък.

Хънтър си представи как Кенеди се мръщи.

— Какво? Какво имаш предвид, Робърт? Какво друго? Какъв друг списък?

Хънтър му разказа набързо.

— Защо?

Робърт му обясни и Кенеди се замисли.

Последва дълго мълчание.

— Да ме вземат дяволите — възкликна Кенеди. — Мислиш, че…

— Това е друга вероятност. Разбрахме се да проверим всяка вероятност.

— Абсолютно — съгласи се Кенеди. — Ако си прав, Робърт, може да имаме резултат. Проблемът е, че този резултат може да дойде утре, следващата седмица, следващия месец или по някое време през следващите двайсет-трийсет години. Няма как да знаем.

— Готов съм да чакам, само и само да спипам Лушън.

— Добре, но след малко екипът ще приключи със списъка на местата, а ти знаеш, че не можем да губим време, затова нека първо да съставят този списък и после ще им кажа да започнат отначало.

— Хубаво. До час ще имаш моя списък с местата. — Хънтър затвори и се върна в стаята на Мадлин.

Той прегледа последната тетрадка, която беше взел със себе си, за трийсет и една минути. Нямаше нови места. Списъкът му съдържаше три места. Той ги изпрати на Кенеди със съобщение по мобилния телефон, върна се на първата тетрадка и започна отначало.

Когато Кенеди му се обади в 11:22 преди обяд, очите на Хънтър бяха зачервени от четене и умора.

— Реших, че ще искаш да знаеш — каза Кенеди. — Имаме общо петнайсет места, разпръснати в петнайсет щата. Екипите на ФБР и специалните части вече се подготвят. Би трябвало да можем да организираме масирана атака след час-час и половина.

— Звучи добре — отвърна Хънтър.

— Докъде стигна с втория списък?

— Приключвам. Дай ми половин час. Как се справя екипът ти?

— Изтощени са. Карат я на силно кафе. Викат им «взводът с розовите очи».

— Да, и аз съм един от тях.

— И те трябва да са готови до час. Как е Мадлин?

— Все още не реагира.

— Съжалявам.

— Ще се оправи. Тя е силна жена.

Кенеди не можа да не се възхити на увереността в гласа на Хънтър.

— Знаеш какво да направиш, щом получиш новия списък, нали, Ейдриън?

— Да, разбира се.

Те затвориха.

Двайсет и четири минути по-късно Хънтър завърши новия списък, който съдържаше четири точки. Изпрати го на Кенеди и след пет секунди получи отговор: «Ще задействам процедурите веднага щом имам всичко. Нахлуването в скривалищата ще бъде след петдесет и три минути. Ще те държа в течение».

Хънтър получи следващото текстово съобщение от Кенеди точно след петдесет и три минути.

«Атаките на скривалищата са в ход. Ще те държа в течение. Вторият списък е завършен. Всички процедури са започнати.»

Хънтър нямаше какво друго да прави, освен да седи и да чака. Той разтри врата си. Изтощението бавно беше обхванало мозъка, ставите и мускулите му. Всеки път, щом помръднеше, усещаше как сухожилията в тялото му се опъват, сякаш ще се скъсат. Затвори очи само за миг. В същото време мобилният телефон започна да вибрира в джоба му.

Беше задрямал за осемдесет и четири минути, но имаше чувството, че са били само две секунди. Той бързо излезе от болничната стая на Мадлин и отговори на обаждането на Кенеди.

— Ударихме на камък, Робърт. Лушън не беше на нито едно от местата. — Гласът на директора звучеше пораженски, сякаш бе загубил надежда. — И изглежда не е бил на никое от тях от седмици. Съдейки по снимките, които получих от екипите, някои скривалища са места за изтезания, касапници. Няма да повярваш какви приспособления за мъчения има там.

Хънтър не изпитваше съмнения.

— Криминалистите ни ще работят седмици, може би месеци — продължи Кенеди, — докато пресеят всичко на тези петнайсет местопрестъпления, и пак може да не намерят улика за местонахождението на Лушън. Бих казал, че тетрадките са най-големият ни шанс да открием нещо… ако има какво да се открива. Трябва обаче да бъдат прочетени задълбочено и внимателно до най-дребния детайл и това също ще отнеме много време. — Без да съзнава, Кенеди въздъхна пораженски. Беше сигурен, че докато приключат с анализа на всичко, което е оставил, убиецът отдавна ще е заминал, изчезнал завинаги. Както Лушън беше казал, никога повече нямаше да го видят.