Крис Картър - Престъпен ум

Този път беше ред на Броуди да огледа гората около къщата.

— Мислиш ли, че той се придвижва пеша през гората? — попита той.

Хънтър се върна на черната пътека, коленичи и огледа земята на светлината на фенерчето си.

— Не — отвърна след няколко секунди. — Има мотоциклет. — Посочи следите от гуми, които беше открил.

— Каква преднина има?

— Пет, най-много шест минути.

Броуди извади мобилния си телефон.

— Тогава не може да е далеч. Ще се обадя на директора Кенеди. Той ще организира блокади на пътищата по периметъра.

Хънтър затвори очи и се прокле, че не го е предвидил. Не каза нищо на агент Броуди, но знаеше, че блокадите по пътищата няма да свършат работа, не и на това забравено от Бога място и с малкото време, с което разполагаха.

Блокадата на пътищата по периметъра изисква много хора и превозни средства — а Хънтър беше сигурен, че Берлин и Милано в Ню Хампшър нямат такива ресурси. Би се изненадал, ако двете полицейски управления заедно наброяват повече от осем души и четири коли. Кенеди трябваше да поиска помощ от полицията в съседните градове. Най-близкият полеви офис на ФБР беше чак през един щат. Докато Кенеди успее да събере хората, които са необходими за затварянето на всички пътища и пътеки в района, Лушън със сигурност ще бъде в друг щат.

Хънтър знаеше, че нищо от случващото се не е случайно. Лушън не оставяше абсолютно нищо на шанса.

Четири часа по-късно

Бомбоубежището гъмжеше от служители на ФБР. Телата на Кортни Тейлър и Призрака бяха сложени в чували с ципове и откарани на летището, откъдето щяха да бъдат транспортирани със самолет до главния съдебен лекар в Куонтико.

Агентите от екипа на Броуди стигнаха до болница «Андроскогин Вали» в Берлин за рекордно време. Лекарите все още оперираха Мадлин Рийд, но бяха казали на агентите, че поради нестабилното състояние на организма ѝ — недохранване и частична дехидрация — шансовете ѝ за оцеляване не са от най-добрите. Но докато има живот, има надежда.

Хънтър и Ейдриън Кенеди бяха в контролната стая на бомбоубежището. Робърт му беше разказал всичко, което се беше случило, откакто загубиха сателитната връзка помежду си на летището.

Кенеди го изслуша с мрачно изражение на лицето и без да го прекъсва. Когато Хънтър му каза как агент Тейлър беше екзекутирана от упор и причината за разстрела ѝ, той затвори очи и отпусна брадичка на гърдите си. Хънтър го видя как потрепери от гняв.

— Как се случи това, Робърт? Как така онзи тип Призрака ви е чакал? Не може да е бил тук през цялото време.

— Вероятно не.

— И все пак ви е чакал. Откъде е знаел точно кога ще дойдете?

— Не е знаел.

Изражението на Кенеди стана раздразнено.

— Какво искаш да кажеш, Робърт?

Обмисляше този въпрос от известно време.

— ФБР има тайни процедури, които се задействат само ако се спомене някаква кодова дума или се въведе кодов номер, нали?

Кенеди кимна и се замисли.

— Имаш предвид, че Лушън е имал латентна процедура? Предварително планирана стратегия, в случай че бъде заловен?

— Сигурен съм — потвърди Хънтър. — Има причина да е успял да изтезава и да убие толкова много хора в продължение на толкова много години, без никой да заподозре абсолютно нищо, Ейдриън, дори хора, близки до него. И причината е, че е отлично подготвен. Той е методичен, педантичен, дисциплиниран и много добре организиран. Случилото се тук е планирано отдавна.

Докато Кенеди размишляваше върху думите на Хънтър, погледът му отново обходи стаята и се спря на локвата кръв до вратата, водеща към коридора — кръвта на агент Тейлър. В очите му се сблъскаха тъга и гняв.

— Сигурен съм, че Лушън каза истината, че е оставил на Мадлин храна и вода за няколко дни — продължи Хънтър. — Но една обикновена кодова дума или сигнал биха задействали плана му. Ако ние не бяхме тук, Призрака пак щеше да дойде, за да поддържа живота ѝ. Той очевидно е имал достатъчно време, защото е успял да я нахрани и да ѝ даде вода, за да я предпази от дехидрацията. Знаел е, че няколко дни след кодовия сигнал Лушън ще накара онези, които са го задържали, да го доведат тук.

Кенеди мълчеше и обмисляше информацията.

— Призрака не е бил първият му «чирак» — добави Хънтър. — Лушън каза така.

Кенеди го погледна заинтригувано.

— Каза, че срокът на годност на Призрака е изтекъл като на всички предишни «чираци». Всички го правели, затова просто си намирал нов малък помощник. Убеден съм, че единствената причина Лушън да си намира чираци, е за да осъществява подобни планове, ако се наложи. Намирал ги е, обучавал ги е на процедурите, държал ги е известно време и после се е отървавал от тях, намирал си е нов и процесът е започвал отново.