Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Може би. Но не на 14 март.

Ъркарт избърса уста с раздразнение.

– Започвам да губя търпение. Ще бъде на 14 март.

– Но няма как да бъде тогава. Защото ще се наложи да забавите разпускането на Парламента поради едно неочаквано събитие, което ще трябва да бъде разгледано.

– Какво събитие?

– Акт за абдикация.

– Пак ли една от тъпите Ви шеги!

– Не съм известен с чувството си за хумор.

– Ще абдикирате?

За пръв път Ъркарт усети, че губи контрол над ситуацията. Челюстта му леко потрепери издайнически.

– За да защитя Короната и съвестта си. И за да се боря срещу вас и хората като вас с всички възможни средства. Това е единственият начин.

Нямаше как да не се разпознае искреността в думите му, това беше основната слабост на този човек – че беше неспособен да скрие честността си. Ъркарт започна да мига на парцали, докато се опитваше да пресметне политическия ефект, вредите и забавянето, което щяха да претърпят плановете му. Пак щеше да спечели, нали? Народният Парламент срещу Короната. Щеше да се наложи да задържи бурята още малко, да премести графика дори това да значи всичко да се случи на Велики четвъртък – подходящ ден за един крал да си получи заслуженото. Освен ако... о, боже, дали не е решил да замести Макилин като лидер на опозицията? Не, това би било лудост.

– И каква роля смятате да играете в предизборната кампания? – думите му бяха неуверени.

– Скромна. Ще подчертая въпросите, които ме вълнуват – бедността, липсата на перспективи за младите. Проблемите на околната среда, на благоустройството. Мисля да поискам помощ от Дейвид Майкрофт. Той има талант с медиите, не мислите ли?

Кралят се беше променил, обичайното напрежение в лицето му беше изчезнало, чертите му бяха омекнали, сякаш вече не се измъчваше от кошмари и самовменена вина. Изглеждаше, като че ли почти изпитва удоволствие.

– Но каквото и да правя, ще го направя по правилния начин. Няма да влизам в лична конфронтация с вас. Макар че други хора може и да не са толкова деликатни.

Той се придвижи до прозореца и натисна бутон, скрит зад завесите. Почти моментално вратата се отвори и в стаята влезе Бенджамин Ландлес.

– Ти!

– Аз – кимна той. – Отдавна не сме се виждали, Франсис. Като да е било в друг живот, в друг свят.

– Каква странна комбинация от дупе и гащи – един крал и един разбойник от простолюдието като теб.

– Неволята не подбира.

– Предполагам, че възнамеряваш да публикуваш и промотираш неговите остроумия.

– Най-вероятно, Франсис. Но знаеш, че на първо място се интересувам от топновини.

Чак сега Ъркарт забеляза, че Ландлес държи нещо в ръце... няколко листа хартия.

– Снимки, Франсис. Ти разбираш от снимков материал, нали?

Ландлес ги подаде на Ъркарт, който ги пое, сякаш взимаше бокал с бучиниш. Той ги разгледа в пълно мълчание, неспособен да задвижи езика си дори да имаше какво да каже.

– Май има епидемия от такива неща напоследък, не мислите ли, сър? – изкоментира Ландлес.

– За съжаление – отвърна кралят.

– Франсис, разпознаваш жена си, разбира се. А този човек отдолу – а, извинявай, на тази, която гледаш, е отгоре – е италианец. Може и да сте се запознавали. Пее или някаква подобна глупава професия. И също така не си спуска пердетата както трябва.

Ръцете на Ъркарт трепереха толкова много, че снимките всеки момент можеха да изпаднат. С гневен вик той ги смачка в юмруците си и ги хвърли към стената.

– Ще се отрека от нея. Хората ще разберат, ще ми симпатизират. Това не е политика!

Кралят не успя да се въздържи и изсумтя презрително.

– Искрено се надявам да си прав, Франки – продължи Ландлес. – Но имам и своите съмнения. На хората ще им е трудно да преглътнат тази каша, когато разберат и за твоите собствени интереси извън брачното ложе.

– Какво имаш предвид? – в очите на Ъркарт започна да се прокрадва един налудничав оттенък.

– Имам предвид една млада и много привлекателна дама, която не само че постоянно е идвала на „Даунинг Стрийт“, откакто ти си там, а и наскоро е направила голям удар на валутния пазар. Всеки би си помислил, че тя е знаела нещо или че е познавала някого – отвътре. Или и от нея ще се отречеш?

Кръвта се беше оттекла от бузите му, думите идваха през треперещите му устни.

– Как, за бога? Няма откъде да знаеш...

Една голяма мечешка прегръдка обви раменете на Ъркарт и Ландлес сведе гласа си до конспиративен шепот. Като по сигнал кралят се отдалечи, отиде до прозореца и им обърна гръб, като се зае да разглежда градината си.