Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Нямаше смисъл да търси мненията им; те щяха да са толкова жалки и предвидими. Твърде скоро е, твърде ненавременно е, има твърде много несигурност, ще има твърде много вреда за институцията на монархията – това щяха да кажат. Твърде много риск да се окажат без шофьори и без министерски автомобили по-рано от необходимото. Блажени са слабите духом! Де да имаха малко гръбнак, малко кураж. Трябваше някой да им изкара акъла, за да се задействат.

Той изчака да приключат с усмивките и поздравленията, които си разменяха по повод на добрите резултати от последните анкети – колко добре се бяха представили. Те! После поиска министърът на финансите да изреди всички беди, които ги очакваха особено след хаоса в пазарите, който беше изтърбушил доверието на бизнеса. Един тунел, по-дълъг и по-дълбок, отколкото някой бе очаквал, изрецитира финансовия – без светлинка в края. Гласуване на бюджет в средата на следващия месец, който щеше да им пробие дупки в чорапите. Ако дотогава им бяха останали чорапи.

Докато все още им се гадеше от горчивата хапка, поиска от министъра по заетостта да сподели няколко цифри. Училищните ваканции започваха от 15 март и около триста хиляди завършващи щяха да се излеят на пазара, който щеше да ги посрещне с неприязън. Общият брой на безработните щеше да достигне над два милиона. И до следващите редовни избори щеше да става все по-лошо. После им прочете доклада на главния прокурор за процеса срещу сър Джаспър Харод. По пребледнелите лица на двама-трима от тях се четеше, че има доста от неговите дарения, които все още не са излезли на светло. Силните на деня – засега. Четвъртък, 28 март, беше датата на делото. Не, нямаше как да се отложи, кирливите ризи щяха да бъдат извадени пред очите на всички още с първия удар на чукчето на съдията. Сър Джаспър беше дал да се разбере, че няма намерение да потъва сам.

Колегите започнаха да се оглеждат един друг, сякаш плаваха в претъпкана спасителна лодка при вълнение девет бала, и тогава той им каза и последното. Слух, че Макилин ще подаде оставка след Великден. Само този идиот, министърът на околната среда, го прие като добра новина; останалите веднага разпознаха за какво става дума – шанс за спасение на опозицията, нов старт, разграничение от глупостите и провалите на Макилин, засилка за нов скок. Колкото и да бяха тъпи, всички се усетиха – всички без Дики. Трябваше да го разкара след изборите.

За няколко дълги секунди се настани тишина и чак тогава той им хвърли спасителното въже. Избори. На 14 март, четвъртък. Точно толкова време, че да си потулят бакиите в парламента, ако си седнат на задниците, и колкото да ги вкара отново, преди да удари бурята и да ги потопи. Това не беше предложение, не беше въпрос за обсъждане, а само демонстрация на неговото тактическо превъзходство и доказателство защо той заслужава да бъде министър-председател, а не някой от тях. Голяма преднина в анкетите на общественото мнение. Хаос в опозицията. Кралят като изкупителна жертва за всички злини. Подготвен план за действие. След по-малко от час имаше аудиенция с краля, за да поиска от него да изготви прокламацията. Какво повече можеха да искат? Да, знаеше, че няма никакво време, но на тях щеше да им стигне. Точно да им стигне.

Който иска да свали краля от коня,

трябва сам да си намери верен кон.

– Ваше Величество.

– Ъркарт.

Нямаше защо да сядат. Кралят не си направи труда да му предложи стол, а Ъркарт имаше нужда само от няколко секунди, за да каже каквото има да казва.

– Има само един въпрос, който искам да повдигна. Искам незабавни избори. На 14 март.

Кралят го погледна, но не каза нищо.

– Считам за редно да Ви кажа, че част от правителствения манифест ще съдържа предложение да се сформира парламентарна комисия, която да преразгледа монархията, нейните права и задължения. Лично ще предложа на тази комисия серия от радикални мерки за ограничаване на дейностите, ролята и финансирането – както Вашите, така и тези на Вашите роднини. Минахме през твърде много скандали и каши. Време е народът да реши.

Когато отговори, гласът на краля беше забележително спокоен и контролиран.

– Така и не спря да ме изумява как политиците говорят като проповедници от името на народа дори да говорят най-абсурдните неистини. Но ако аз като наследствен монарх чета директно от Библията, пак ще се гледа на думите ми с подозрение.

Обидата беше изказана бавно, за да проникне дълбоко. Ъркарт се усмихна снизходително, но не отговори.