Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Значи открита война, така ли? Вие и аз. Кралят и неговият Кромуел. Какво стана с прословутата английска дипломация?

– Аз съм шотландец.

– Значи ще ме унищожите и заедно с мен конституцията, която е служила на тази страна от поколения.

– Конституционната монархия се основава на сбърканата концепция за достойнство и добро потекло. Едва ли е моя вината, че се оказа, че всички Вие имате апетита и сексуалните предпочитания на кози!

Кралят се дръпна като зашлевен и Ъркарт осъзна, че може да е отишъл твърде далеч. В крайна сметка какъв беше смисълът?

– Няма да отнемам повече от времето Ви, сър. Дойдох само да Ви информирам, че разпускам правителството. Избори на 14 март.

– Вие така казвате. Но не мисля, че ще ги получите.

Ъркарт не се притесни – той знаеше правата си.

– Какви са тези глупости?

– Очаквате от мен да издам кралска прокламация днес, веднага?

– Да, и имам пълното право да го очаквам.

– Вероятно е така. А може и да не е точно така. Интересен въпрос, не мислите ли? Защото и аз имам правото, на базата на същите конституционни прецеденти, да ви консултирам, да ви дам своите съвети и предупреждения.

– Ето, консултирам се с Вас. Дайте ми колкото съвети искате. Предупреждавайте ме, заплашвайте ме, все ми е тая. Но това не пречи да издадете прокламацията, която искам. Това е мое право като министър-председател.

– Бъдете разумен, г-н министър-председател. Имайте търпение. Аз съм нов, за пръв път го правя. Самият аз трябва да се консултирам с няколко души, да получа някакви съвети, да обсъдя на спокойствие, да се уверя, че предприемам правилните действия по конституция. Сигурен съм, че ще мога да удовлетворя искането ви, да кажем, следващата седмица? Не е кой знае какво, нали? Само няколко дни?

– Не може!

– И защо да не може?

– Не може да очаквате от мен да проведа избори на Велики четвъртък, когато хората или ще се молят на колене в църквата, или ще лежат по гръб преяли. Това са великденските празници. Не може да има забавяне. Няма да го допусна, чувате ли!

Самообладанието го беше напуснало; Ъркарт беше свил юмруци от ужас, а коленете му бяха присвити, все едно всеки момент щеше да се нахвърли върху монарха. Вместо да се притесни или да отстъпи, кралят започна да се смее – кух, леден звук, който отекна по високия таван.

– Дано ми простите, г-н Ъркарт. Моята малка шега. Разбира се, че не мога да забавя искането ви. Просто исках да видя как ще реагирате.

Мускулите на лицето му продължиха да го опъват в усмивка, но зад нея нямаше и помен от хумор. Очите бяха ледени.

– Изглежда, сте се разбързали. Трябва да ви кажа, че и при мен е така. Вашата активност провокира и едно мое решение. Разбирате ли, г-н Ъркарт, аз ненавиждам вас и всичко, което представлявате. Този безскрупулен, безжалостен и изцяло бездушен начин, по който преследвате целите си. Чувствам се длъжен да направя всичко по силите си, за да ви спра.

Ъркарт поклати глава.

– Но не можете да забавите изборите.

– Не. Но не мога и да приема това, което знам, че е факт – че съсипахте приятелите ми и семейството ми, че сега се опитвате да съсипете мен и заедно с мен Короната. Знаете ли, Шарлът може и да е глупава жена, но като цяло е добра душа. Не заслужаваше това, което ѝ причинихте. Нито пък Майкрофт – той изчака няколко секунди. – Виждам, че не смятате за нужно да го отричате.

– Няма да коментирам. Нищо не можете да докажете.

– Няма нужда да доказвам нищо. Поне не пред себе си. Разбирате ли, г-н Ъркарт, вие използвахте хората, които обичам, за изтривалка, на която да избършете обувките си, докато газихте в калта. Сега искате да потъпчете и мен. Няма да го позволя.

– Нищо не можете да направите. След тези избори Короната никога повече няма да бъде в позицията да играе роля в политиката.

– За това, г-н министър-председател, и двамата сме на едно мнение. През много мъки разбрах, че това, което правих през последните няколко месеца, идеалите, които поддържах, интересите, които защитавах, са си чиста политика. Жалкото е, че вече няма разграничение. Ако се изкажа публично дори за времето отвън, това се превръща в политика.

– Най-после постигнахме напредък.

– Аз да. За вас не съм толкова сигурен. Аз имам дълг почти от Бога да направя всичко по силите си, за да защитя Короната. Имам не по-малък ангажимент пред самия себе си и пред това, в което вярвам. Но съвестта ми не се побира под съвременната корона. Вие се уверихте, че ще бъде така.

– Народът ще се увери, че ще бъде така.