Джеймс Ролинс: Боен ястреб

Също като него, дядо му беше бил майстор на илюзиите с дим и сенки, на фабрикациите, но беше бил и ловък шпионин, човек с тайни амбиции и високи цели — и готов да окървави ръцете си, за да ги постигне.

Пруит бръкна в сейфа и извади малкия германски маузер, останал от Втората световна война. Прокара пръсти по ръкохватката, представи си как я е държал дядо му. Знаеше историята на пистолета, кога за последен път е било стреляно с него, в една усамотена плевня в британската провинция.

Отиде до прозореца. Винаги държеше оръжието смазано и почистено, като тих свидетел от дните на дядо му — макар че сега се чудеше. Може би бе извършвал този ритуал с по-практична цел, защото маузерът би могъл един ден да му потрябва?

Като последен къс от наследството.

За да докаже, че справедливостта никога не може да бъде истински смазана.

Застана до прозореца, опря цевта в слепоочието си и натисна спусъка.

28 ноември,

16:57 централно стандартно време

Апалачите, Алабама

Беатрис Конлън прегърна Тъкър. Бяха на верандата ѝ. Тъкър току-що я бе докарал след погребението на Санди в Поплар Гроув.

— Благодаря ти за всичко, което направи — каза тя и се отдръпна, но продължи да стиска раменете му. — За моето момиче… за всички.

Той кимна. Беше се изчервил, чувстваше се неловко.

— Опелото беше чудесно — успя да каже.

Беше се върнал в тези планини, за да присъства на дълго отлаганото погребение на Санди, макар че в края на краищата то повече заприлича на парти — но пък самата тя би одобрила това.

Нора извика отвътре:

— Къде са лимоните, Беа?

Майката на Санди обърна глава и извика:

— В книжен плик до хладилника, скъпа! — После тупна Тъкър по рамото. — Защо всички не се махате вече оттук? Нора ще остане и довечера. Ще я науча да прави супа от пор.

Тъкър вероятно бе трепнал, защото Беа се засмя.

— Шегувам се, градско момче. Ще има пица с бира. Ще дойдат и няколко местни момичета.

— Добре тогава. Забавлявайте се.

Беа продължаваше да стиска ръката му. Тъкър усети пръстите ѝ да треперят. Жената си даваше весел вид, но болката не си бе отишла. Беше добре, че Нора ще остане при нея.

Беа погледна джипа му. Джейн чакаше на предната седалка, Каин бе наполовина в скута ѝ. Нейтън все още беше във Вашингтон, при приятели. Джейн бе решила да не води момчето на погребението.

— Добро ти е момичето — каза Беа. — Помни го. И не си мисли, че ти е дадена веднъж завинаги.

— Не се безпокой. Няма да ме остави да си го мисля.

Беа се усмихна, вече с малко по-малко усилие.

— Тогава трябва да я слушаш.

— Слушам, мадам.

Беа го прегърна още веднъж.

— Грижи се за себе си… и за това чудесно куче.

— Ще се грижа.

Тя го целуна по бузата и го пусна.

Докато крачеше през бурените към колата, Тъкър чу мрежата за насекоми да се затваря и гласа на Беа:

— Не пудра захар! Майка ти не те ли е учила да правиш истинска лимонада?

Тъкър се засмя и седна зад волана.

— Държи ли се Беа? — попита Джейн.

— Мисля, че Нора има повече проблеми.

— Какво искаш да кажеш?

— Няма значение. Не е важно.

Включи на задна, обърна и излезе от имота на Конлън, за да се върнат в Хънтсвил.

Каин подаде глава през отворения прозорец, за да попие последните остатъци от следобеда. Опашката му тупаше по седалката.

— Щастливо куче — каза Джейн.

Тъкър улови ръката ѝ.

— И партньорът му.

Продължиха надолу по криволичещия път бавно, мълчаливи, към мотела в Хънтсвил. Нямаха програма, само вечеря с Франк вечерта. Франк се бе прибрал веднага след погребението, защото трябваше да приключи с някои подробности около Редстоун. С Нора продължаваха работата по Рекс, но се бяха погрижили да криптират кода на дрона, за да не може никой да ги заобиколи в употребата му.

Нора бе взела и още една предпазна мярка — бе разпространила файла на Санди в целия свят като отворен код. Ако някой решеше да опита това, което Пруит Келерман не бе успял, светът щеше да има начин да го спре.

„Поне засега“.

Тъкър знаеше, че духът е пуснат от бутилката. За добро или лошо, бойното поле се променяше от кръв и плът към програмни кодове и роботи. Той се питаше след колко време самият той и Каин ще станат излишни.

„Може би няма да е лошо“.

Погледна Джейн — не беше сигурен в нищо.

Пред вратата им в мотела ги чакаше някой. С кръстосани крака, с ботуши, леко поклащаше единия.

— Защо така жените непрекъснато се появяват пред вратата ми? — попита Тъкър.