Джеймс Ролинс: Боен ястреб

Тъкър обаче имаше по-непосредствен проблем.

В сенките започна стрелба — една цев, проблясваща с пламъци. Достатъчно за да покаже боричкане до задната стена на балкона. Тъкър закуцука натам, лявото му бедро гореше, по него се спускаше топла струя.

„Дръж се, Каин“.

Кръвта тече по езика му.

Каин избягва блеснало острие на нож и захапва китка. Стиска плат и плът, но не е забил зъбите си. Китката го отхвърля настрани. Отскача, когато стрелят по него с пистолет. Два куршума удрят камъка пред лапите му. Третият го удря в гръдния кош. Ударът пука ребра и го оставя без дъх, но предпазната жилетка издържа. Той се хвърля напред с цялата сила на задните си крака.

Не за да избяга — за да нападне отново.

Тялото му се блъска в плячката. Мъжът се блъсва в стената и пада. Въпреки това вдига ръка и отблъсква Каин. В тъмнината блясва пламък. Рамото на Каин пламва от болка, кракът му отдолу се огъва.

Напряга сили да се изправи.

Мъжът е по-бърз, надвесва се над него, пистолетът е насочен.

Стреля.

Все още на метри оттам, Тъкър изпразни пистолета си в тъмния силует на Лион — в момента, в който той натисна спусъка на своя пистолет. Тъкър видя, че партньорът му е в опасност, и продължи да стреля бясно. Един куршум улучи ръката на Лион, отклони пистолета и куршумът се удари в камъка до главата на Каин.

Тъкър не престана да стреля и да пристъпва напред, да принуждава Лион да се отдалечи от Каин и да отиде до парапета.

Докато отстъпваше, Лион насочи пистолета и стреля два пъти по Тъкър, но неточно. След това пълнителят изтрака на пода празен.

Тъкър застана над Каин и се прицели.

— Всичко свърши.

Лион се изсмя и скочи през парапета. Тъкър скочи натам, но Лион вече беше изчезнал. Тъкър се наведе надолу и видя как Лион се блъска в една банка с монитори и пада. Преди Тъкър да успее да стреля, Лион се вмъкна под голямата маса в средата на нефа и скрит под нея понечи да пропълзи към отворената врата.

Хората му откриха огън по Тъкър от вратата и го принудиха да се прикрие.

— Не можеш да направиш нищо! — извика му Лион. — Каквото е задействано, не може да бъде спряно!

Чу се друг глас:

— Не бъди толкова сигурен, задник!

Тъкър се обърна и видя Нора — беше приклекнала до Джейн край парапета на балкона.

— Погледни! — извика Джейн.

От скривалището си до парапета Тъкър погледна през горните прозорци на фасадата. В далечината видя черни точки да падат в долината и да се разбиват. На мониторите видя същото — от небето падаха „бойни ястреби“ и „палачи“, натежали като олово, като отровени птици по време на полет.

И наистина бяха отровени .

Нора извика на Лион:

— Санди ти казва да вървиш по дяволите!

Лион изскочи от скривалището си и се спусна към отворената врата, куцукаше. Хората му го прикриваха от вратата.

— Както казах — извика Тъкър, — всичко свърши!

— За теб!

Тъкър не хареса тона и се наведе над парапета.

Лион спря пред вратата и застана съвсем открито. Вдигна някаква черна кутия и натисна някакъв бутон. Долу изтрещяха експлозии, взривиха се заряди, завързани за колоните. Някъде горе се чуха още. Гората от колони започна да пада и да кърти със себе си части от тавана. Заваляха каменни отломки и парчета дърво.

Тъкър си спомни как Келерман бе разрушил командния център в Тринидад, за да заличи всякакви следи от съществуването му. Явно същото беше замислено и тук.

Лион се изсмя.

— Заключете ги вътре!

Тъкър стреля към вратата. Улучи един мъж, който се опитваше да я затвори. Прецизен изстрел, в главата. Друг побягна.

Не и Лион обаче.

Той грабна един автомат и отвърна на огъня — но не стреляше по Тъкър. Изобщо не беше глупав. Целеше се в слабото място на Тъкър. Стреляше по горния край на витата стълба в дъното на нефа.

Оттам долетя стенание, после вик.

Нора изкрещя:

— Тъкър! Помощ!

„Джейн…“

Лион се засмя пак, отстъпи и посегна да затвори вратата.

Обаче в суматохата и прахоляка един друг ловец се спусна към плячката си.

Каин се спуска снишен под масите, избягва трясъците и парчетата, които падат наоколо. Не обръща внимание на болката в ребрата и на агонията в левия крак. Миризмата на плячката изпълва черепа му, не оставя почти нищо освен ярост.

Проследил е миризмата на целта си, като е минал през страничната врата и се е спуснал на долното ниво по тайната стълба.

Сега тича под масите и прекосява последното разстояние към дневната светлина, към целта. Мъжът осъзнава опасността твърде късно — едната му ръка е на вратата, другата е вдигнала оръжието високо.