Джонатан Келерман - Доктор Смърт

— Мислиш ли, че се нуждаеш от алиби?

Това бе първият въпрос, който си бях задал, след като чух за Мейт.

Мълчание. Този път нямаше проблеми с телефонната връзка, чувах дишането му. Когато отново заговори, гласът му издаде напрежение.

— Пошегувах се, докторе. Обадиха ми се от полицията, но предполагам, че работят по някакъв списък на засегнатите лица. Ако ги подредят по вероятност за мотив, аз ще бъда в дъното на таблицата. Копелето е убило още две жени след Джоан. Както и да е, стига толкова по въпроса. Всъщност обаждането ми не беше свързано с Мейт, а със Стейси.

— Как е Стейси?

— Общо взето добре. Ако се интересуваш дали смъртта на онзи негодник я е накарала отново да се сети за майка си, не съм забелязал никакви странни реакции. Не сме и разговаряли за това. Никой не е споменавал за Джоан, откакто Стейси престана да се вижда с теб. Никога не е проявявала любопитство за Мейт. Не си заслужава да затормозява ума си с подобни гадости. В общи линии всички сме добре. Ерик е в „Станфорд“, завърши годината със страхотни оценки и работи върху дипломната си работа с професор по икономика. Този уикенд ще пътувам, за да се видя с него. Може да взема и Стейси, за да разгледа колежа още веднъж.

— И тя ли е избрала „Станфорд“?

— Все още не е решила, затова искам да го види отново. Има добри шансове. Успехът й значително се повиши след сеансите с теб. Този семестър учи здравата. Пълна програма, допълнителни курсове, специални задачи. Все още се опитваме да преценим дали е по-добре да кандидатства за ранен прием, или да изчака. „Станфорд“ и „Айви“ приемат повечето си студенти рано. Това, че е наследница на изявена тяхна възпитаничка, е предимство, но конкуренцията винаги е силна. Затова се обадих. Тя все още има проблеми с вземането на решения, а датите за ранен прием са през ноември, така че времето ни притиска. Надявам се, че можеш да я вместиш в графика си за тази седмица.

— Мога — потвърдих аз. — Но…

— Тарифата е същата, нали? Или си увеличил таксите?

— Същите са…

— Нищо чудно — отбеляза той. — При такъв натиск от страна на здравните институции едва ли бихте повишили тарифите. Все още те има в компютъра ми, можеш да изпратиш сметката в офиса.

Поех си дълбоко дъх.

— Ричард, с удоволствие ще приема Стейси, но преди това трябва да те предупредя, че полицията се обърна към мен за консултация във връзка с убийството на Мейт.

— Разбирам… всъщност не. Не разбирам защо.

— Не за първи път сътруднича на отдела. И по-рано съм работил с главния детектив. Не ми е отправил конкретна молба, иска само безпристрастна психологическа преценка.

— Защото негодникът беше луд?

— Защото детективът смята, че мога да бъда полезен…

— Доктор Делауер, това е толкова необяснимо, че граничи с абсурдно.

— Но е истина — уверих го аз и отново си поех дъх. — Досега не съм казал, че познавам семейството ти, но е възможно да възникне конфликт, защото имат списък на умъртвените от Мейт…

— … жертви — довърши той. — Моля те, не ги наричай „пътници“ като онзи тип.

— Ричард, опитвам се да ти кажа, че полицията ще поиска среща с теб. Преди да продължа работата си, трябва да обсъдим това. Не желая да чувстваш, че има сблъсък на интереси, затова позвъних…

— Значи се намираш в сложно положение и искаш да изясниш позицията си.

— Не е въпрос на позиция, а…

— Искрено се опитваш да постъпиш правилно. Е, разбирам те. В моя бизнес това се нарича коректност. Какви са намеренията ти?

— Сега, след като отново ми се обади заради Стейси, ще се откажа от Мейт.

— Защо?

— Тя е моя пациентка от дълго време. Просто нямам избор, не мога да продължа да съдействам на полицията.

— Какво обяснение ще дадеш?

— Няма нужда от обяснение, Ричард. Впрочем полицията може да разбере за връзката помежду ни и от друго място. Тези неща се разчуват.

— Точно така — съгласи се той. — Не разчитай на мен да пазя тайна. Когато се свържат с мен, лично ще ги уведомя за сеансите ти със Стейси. Какво има за криене? Грижовен баща търси помощ за страдащите си деца. Още по-добре е сам да им го кажеш. — Захили се. — Добре че имам алиби. Знаеш ли какво, докторе? Изпрати ги по петите ми. С радост ще споделя с тях чувствата си към онова копеле. Кажи им, че няма нищо, което да съм желал по-силно, отколкото да танцувам на гроба му. Глупаво е да се отказваш от парите за консултантската си работа, доктор Делауер. Не искам да се чувствам виновен за спада на доходите ти в тези трудни времена за частната практика. Продължавай да сътрудничиш на ченгетата. Всъщност предпочитам да продължиш.