Джонатан Келерман - Доктор Смърт

— Костелив орех — отбелязах аз. — Сигурно е трудно да се играе тенис с такъв противник.

— Мисля, че просто са се разбрали по мъжки. Обичам съпруга си, но не е особено тактичен. Както и да е, успял е да го придума. Ричард най-сетне се съгласи. Затова, ако приемеш Стейси, ще ме избавиш от неудобно положение.

— Разбира се, Джуди.

— Благодаря, Алекс. Мога да те уверя, че няма да има проблем със заплащането. Ричард е много добре във финансово отношение.

— А в емоционално?

— Струва ми се, че също е добре, въпреки че никога не показва чувствата си. Имаше време да свикне, защото боледуването на Джоан продължи повече от година… Алекс, никога не съм виждала такава бърза промяна у един човек към по-лошо. Тя се отказа от кариерата си, затвори се в дома си и престана да се грижи за себе си. Напълня… с доста килограми, двадесет-тридесет. Стана отпусната и мързелива, по цял ден се излежаваше, тъпчеше се или спеше и все се оплакваше от мъчителни болки. По кожата й се появиха обриви… беше ужасна гледка.

— И не са й поставили диагноза?

— Никой не успя. Прегледаха я няколко лекари, включително и Боб. Не е техен семеен лекар, Боб избягва да приема свои приятели като пациенти, но направи услуга на Ричард. Не откри нищо и я изпрати при имунолог, който й проведе изследвания и я пренасочи към друг, и така нататък.

— Чие е било решението да се обърне към Мейт?

— Определено на Джоан, не на Ричард. Дори не му е казала, просто изчезнала една нощ и я открили на сутринта в Ланкастър. Може би затова Ричард мрази Мейт толкова много. Защото никой не се е допитал до него. Разбрал за смъртта й, когато му се обадили от полицията. Опитал да се свърже с Мейт, но никой не отговорил на обажданията му. Стига толкова, не бива да клюкарствам.

— Напротив — настоях аз. — Всичко, което знаеш, може да се окаже от полза.

— Това е всичко, Алекс. Гледах как една жена се самоунищожава, а сега виждам, че децата й страдат. Само мога да гадая какво става в душата на горката Стейси.

— Депресирана ли ти се струва?

— Човек не би се разплакал при вида й, но мисля, че да. Качила е няколко килограма. Не колкото Джоан, може би около пет, но момичето не е високо. Моите дъщери се контролират, на тази възраст всички са суетни. Освен това е станала мълчалива, изглежда тревожна.

— Все още ли са приятелки с Беки?

— Някога бяха много близки — сподели тя. — Но Беки не може да я разбере, нали знаеш какви са децата? Много сме привързани към Стейси, Алекс. Моля те, помогни й.

На сутринта след този разговор ми позвъни секретарка от „РТД Пропъртис“ и ме помоли да изчакам да ме свърже с господин Дос. Няколко минути в слушалката звуча поп музика, а после бодрият, почти весел глас на Ричард Дос, необичаен за мъж, чиято съпруга се е самоубила само преди три месеца. Все пак, както бе казала Джуди, той бе имал време да се подготви.

Нямаше и следа от нежеланието му да приеме идеята за терапия, което бе описала тя. Говореше разпалено, сякаш гледаше на лечението на дъщеря си като на ново предизвикателство.

Веднага определи правилата:

— Никакво „господин Дос“, докторе, наричайте ме Ричард. Всеки месец ще изпращате сметката по факс в офиса ми на ето този номер… Стейси не може да си позволи да отсъства от училище, така че сеансите ще се провеждат късно следобед. Очаквам да ми опишете процеса, който предвиждате, какъв тип лечение е необходим и колко ще трае. Когато изготвите програма, ако обичате, изпратете ми я и можете да започнете.

— На колко години е Стейси? — попитах.

— Миналия месец навърши седемнадесет.

— Тогава трябва да ви предупредя, че законът за тайната между лекар и пациент не я засяга, но не мога да работя с тийнейджър, без съгласието на родителя да уважава това право.

— Значи трябва да стоя настрана.

— Не непременно…

— Добре. Кога мога да я доведа?

— Има още нещо — казах аз. — Първо е необходимо да се срещна с вас.

— Защо?

— Преди да започна работа с пациент, държа да чуя разказа на родителя.

— Не мога да обещая. В момента съм ужасно зает, подготвям важни сделки. Какъв смисъл има, докторе? Става дума за конкретен проблем: скръбта на Стейси. Не за нейната незрялост. Досегашното й развитие би било от значение, ако имаше трудности с учението или емоционалното съзряване, но всичките й неприятности в училище са поради преживяната трагедия. Не ме разбирайте погрешно, зная, че семейството играе роля при лечението, но не и в този случай. Обърнах се към семеен терапевт, когато състоянието на жена ми се влоши. Някакъв шарлатанин, препоръчан от лекар, чиито услуги вече не ползвам, защото си въобразяваше, че има право да разпитва за Стейси и Ерик. Макар и с неохота се съгласих. Мошеникът непрекъснато настояваше в терапията да участва цялото семейство, включително и Джоан. Оказа се някакъв сектант. В чакалнята му имаше водоскок и се държеше с нас като със слабоумни. Стори ми се напълно безсмислено. Джуди Манитоу твърди, че вие сте добър.