Джонатан Келерман - Доктор Смърт

— Е — отбелязах аз, — значи професор Кастаня си води статистика?

— Не е необходимо. Нямам нищо против, скъпи. Винаги можеш да ми казваш, че ме обичаш. Харесва ми.

— Моята предсказуемост?

— По-добре е от вятърничавост.

— За разнообразие — предложих — мога да започна да ти го казвам на друг език. Например на унгарски. Да се обадя ли на Берлиц?

Леко ме целуна по бузата и взе длетото си.

— Страхотен мъжкар — каза тя.

Спайк започна да драска по вратата. Когато го пуснах вътре, се втурна покрай мен и легна по гръб пред краката на Робин. Тя игриво коленичи да го почеше по корема и късите му крака затрепериха.

— Е, Джезабел — въздъхнах, — хващай отново триона.

— Днес няма да режа с трион. Само това.

Робин повдигна длетото.

— Имах предвид себе си.

Хвърли ми поглед през рамо.

— Предстои ти тежък ден, а?

— Както обикновено — отвърнах. — Чужди проблеми. Нали за това ми плащат?

— Как мина срещата с Майло? Научил ли е нещо за доктор Мейт?

— Засега нищо. Помоли ме да направя проучване за Мейт и мисля първо да опитам с компютъра.

— Не би трябвало да е трудно да откриеш нещо.

— По всяка вероятност — съгласих се аз. — Но отсяването на ценната информация от цял куп празни приказки е друг въпрос. Ако стигна до задънена улица, ще потършувам в специализираната библиотека, може би в биомедицинския отдел.

— Аз ще бъда тук цял ден — каза тя. — Ако не ме прекъснеш, ще се преуморя. Какво ще кажеш да вечеряме рано?

— Добре.

— Не се бави, скъпи. Искам отново да те чуя да казваш, че ме обичаш.

„Страхотен мъжкар.“

Често, особено след по-натоварен ден от обикновено, вечер почти не говорех. Въпреки всички професионални курсове, които бях преминал, думите се губеха някъде между съзнанието и езика ми. Понякога ми хрумваха куп ласкави уверения, които не изричах.

Но когато се любехме… за мен физическият акт бе израз на емоциите и предполагам, че това е създало у нея такава представа за моята мъжественост.

Мнозина твърдят, че чрез любовта мъжете се стремят към секс, а при жените е обратното. Както повечето общоизвестни мъдрости за човешката природа, и тази не се отнася абсолютно за всички. Срещал съм жени, които владеят до съвършенство съблазнителското изкуство и безразсъдно се впускат в безразборни връзки, както и мъже, толкова привързани към партньорките си, че идеята за секс с непозната напълно ги отблъсква.

Не бях сигурен какъв тип мъж е Ричард Дос в това отношение. При запознанството ни сподели, че не се е любил със съпругата си през последните три години от живота й.

Каза ми го няколко минути след като влезе в кабинета ми. Сякаш бе важно да зная за въздържанието му. Бе изразил нежелание да се занимавам с когото и да било от семейството, освен с дъщеря му, а започна с откровения за себе си. Може би се опитваше да ме убеди в нещо, но не разбрах какво е то.

Запознал се с Джоан Хеклър в колежа и според него идеално си паснали, в подкрепа на което изтъкна факта, че са били женени двадесет и пет години. Когато се срещнахме, бяха изминали едва деветдесет и три дни от смъртта й, а говореше за връзката си с нея като за нещо останало далеч назад в миналото. Когато заяви, че искрено я е обичал, нямаше друга причина да се съмнявам, освен равнодушието му — в тона, погледа и в позата на тялото.

Не че не беше емоционален. Докато вървяхме през къщата към кабинета ми, говореше разпалено по сребрист мобилен телефон и продължи разговора в същия дух, след като влязохме и седнах зад бюрото си. Размаха пръст, за да ми даде знак, че след минута свършва. Най-сетне каза:

— Добре, трябва да затварям, Скот. Подготви пълния комплект документи, на този етап това е най-важното. Ако държат на думата си за цената, сделката ни е в кърпа вързана. Иначе и двете страни губят. Накарай ги да потвърдят сега, Скот, не по-късно. Знаеш как се процедира.

Очите му заблестяха и размаха свободната си ръка. Изглеждаше безкрайно доволен.

— Ще си побъбрим после — каза той, изключи телефона и седна с кръстосани крака.

— Преговори? — полюбопитствах.

— Както обикновено. Е, първо да поговорим за Джоан.

Когато изрече името на съпругата си, вълнението му сякаш се изпари.

Физически не изглеждаше както предполагах. Знаех, че е непрофесионално да проявявам предразсъдъци, но човек винаги си изгражда предварителна представа. Образът на Ричард Дос, който се бе оформил в съзнанието ми, бе основан на споделеното от Джуди Манитоу при петминутния ни разговор.