Джонатан Келерман - Доктор Смърт

Пръстите на Таня Стратън притиснаха бицепса му.

— Достатъчно — каза Улрих. — Време е да тръгваме.

— Впрочем, често ли си правите разходки сред природата преди работа? — попита Майло.

— Четири-пет пъти седмично — отвърна жената.

— За здраве — добави Улрих. Тя отпусна ръка и се отдръпна от него. — И двамата сме ранобудни — сподели той, сякаш някой му бе поискал обяснение. — Работните ни дни са дълги, така че ако не се поразтъпчем сутринта… Забравете.

Пръстите му трепнаха. Майло посочи към пътя.

— Често ли идвате тук?

— Не особено — каза Стратън. — Това е само едно от местата, където ходим. Всъщност рядко отскачаме дотук през седмицата, защото е далече, а ни е нужно време да се върнем обратно, за да вземем душ и да се преоблечем. Обикновено се разхождаме близо до дома.

— По Енсино — предположи Майло.

— Отвъд възвишението. Но онази сутрин станахме по-рано. Предложих Мълхоланд, защото е красиво място.

Приближи се към приятелката си и сложи ръка на рамото й.

Майло продължи с въпросите:

— Значи сте били тук около шест — шест и петнадесет?

— Обикновено излизаме в шест — отвърна Стратън. — Мисля, че пристигнахме около шест и двадесет, може би малко по-късно. Слънцето беше изгряло. Виждаше се над онзи връх.

Посочи към хълмовете отвъд портала.

— Опитваме се да хванем поне част от изгрева — отново заговори Улрих. — Щом човек мине отвъд — махна с ръка към портала, — сякаш попада в друг свят. Птици, елени, катерици. Дъчес 2 2 Duchess (англ.) — херцогиня. — Б.пр. полудява, когато я пуснем да тича без каишка. Таня я гледа от десет години, а все още е игрива като кутре. Има невероятно остро обоняние, мисля, че става за търсачка на наркотици.

— Страхотно! — намръщено промърмори жената.

— Ако Дъчес не бе изтичала до микробуса — каза Майло, — щяхте ли да се приближите?

— Какво имате предвид? — попита тя.

— Забелязахте ли нещо необичайно в него? Стори ли ви се подозрителен по някаква причина?

— Не — отвърна Стратън. — Изобщо.

— Навярно Дъчес е надушила мърша — предположи Улрих. — Инстинктите й са изключителни.

— Все ми носи подаръци — сподели стопанката на кучето. — Мъртви катерички, птици. А сега — това. Всеки път, когато си спомня, ми се гади. Наистина трябва да тръгвам, имам куп работа.

— Какво работите? — попита Майло.

— Изпълнителна секретарка съм на вицепрезидента на „Юнити Банк“ — господин Джералд ван Армстрен.

Майло погледна бележките си.

— А вие сте финансов експерт, господин Улрих?

— Финансов консултант. Главно на агенции за недвижими имоти.

Стратън рязко се обърна и тръгна обратно към БМВ-то. Улрих извика:

— Скъпа! — Но не я последва. — Извинете. Доста е травматизирана, казва, че гледката никога няма да изчезне от съзнанието й. Надявах се идването дотук да помогне, но явно не е било добра идея. — Поклати глава и се загледа в нея. Бе обърната с гръб към него. — Безспорно лоша идея.

Майло закрачи към колата. Таня Стратън стоеше до предната врата от страната на пътника и гледаше на запад. Каза й нещо. Тя поклати глава, обърна се в профил и изразът на бледото й лице издаде напрежение.

Улрих се залюля на пети и въздъхна. Няколко косъмчета от мустаците му, незалепнали от восъка, затрептяха.

— Отдавна ли сте заедно? — попитах го.

— От доста време. Тя е чувствителна…

Лицето на жената приличаше на бяла маска, докато разговаряше с Майло. Двамата изглеждаха като актьори от японски театър.

— Откога сте запалени по туризма? — полюбопитствах.

— От години. Винаги съм обичал физическите упражнения. Едва успях да убедя Таня да ми прави компания. Не е… мисля, че вече наистина трябва да приключваме. — Хвърли поглед към БМВ-то. — Тя е страхотно момиче, просто има нужда от… по-специално отношение. Всъщност, спомних си още нещо. Изникна в паметта ми едва снощи. Странно, нали? Мога ли да кажа на вас, или да го почакаме?

— Можете да се доверите и на мен.

Улрих приглади левия си мустак.

— Не исках да говоря за това пред Таня. Не че е нещо съществено, но според нея колкото повече неща казваме, толкова повече се забъркваме в този случай. Не мисля, че е кой знае какво. Имаше още една кола, паркирана край пътя. От южната страна. Минахме покрай нея на идване. Не беше много близо, около половин километър надолу. — Посочи на изток. — Не би могла да има нещо общо, нали? Щом Мейт е бил мъртъв дълго преди да пристигнем, защо някой би се мотал наоколо толкова време?