Ю Несбьо: Ловци на глави

— Вероятно се познаваме оттам.

— Дали? — учуди се той. — По коя програма са ви давали?

— По същата като вас. Щом твърдите, че сме се виждали. Защото телевизионният екран не е прозорец, през който да се видим, нали? От вашата страна на камерата прилича по-скоро на… огледало?

Спере се обърка.

— Шегувам се. Ще преместя колата. Приятен ден.

Затворих прозореца и дадох назад. Носеха се слухове, че Спере чука новата съпруга на Од Г. Дюбвад; чука и старата. И дори чука самия Дюбвад.

Спере излезе от паркинга и спря, преди да завие. В продължение на две секунди се намирахме очи в очи, макар и в колите си. По погледа му разбрах, че се чувства измамен и едва сега е прозрял истината. Кимнах му учтиво, настъпих газта и изчезнах. Погледнах в огледалото за обратно виждане и прошепнах:

— Само така, Рогер.

Влязох в офиса на „Алфа“ и извиках едно оглушително „Добро утро, Уда!“. Фердинанд се втурна към мен.

— Е? — попитах го аз. — Дойдоха ли?

— Да, готови са — отвърна той, докато подтичваше зад мен в коридора. — Впрочем тук се отби и един полицай. Висок, рус и много… готин.

— Какво искаше?

— Да разбере какво ни е разказал за себе си Клас Граф в интервютата.

— Че той почина отдавна. Още ли разследват случая?

— С убийството са приключили. Сега се опитват да разберат от кого е откраднал картината Граф. Никой не е подал сигнал за кражба. Затова полицаите искат да проучат с какви хора е контактувал.

— Ти не прегледа ли днешния вестник? Отново са се появили съмнения дали е оригинална творба на Рубенс. Вероятно Граф не я е откраднал, а я е наследил.

— Нищо чудно.

— Какво каза на полицая?

— Дадох му доклада от интервюто с Граф, разбира се, но май не намери нищо интересно. Каза, че пак ще се свърже с нас, ако се появи нещо ново.

— И ти се надяваш да го направи, нали?

Фердинанд се разсмя пискливо.

— Както и да е. Това ще бъде твоя грижа, Ферди. Разчитам на теб.

Видях как той едновременно хвръкна в небесата и се строполи. Вменената отговорност му даваше самочувствие, а галеното име го потискаше. Навсякъде трябва да има баланс. Стигнахме до края на коридора. Спрях пред вратата и си нагласих възела на вратовръзката. Хората вътре се готвеха за последното интервю. Щеше да се проведе само проформа, защото кандидатът вече бе одобрен и назначен, само дето клиентите ни не знаеха. Въобразяваха си, че мнението им по въпроса е от значение.

— Ферди, ще пуснем кандидата да влезе точно след две минути — наредих му аз. — Сто и двайсет секунди.

Той кимна и си погледна часовника.

— Само още нещо. Името ѝ е Ида — поправи ме той.

Отворих вратата и влязох. Те станаха. Столовете изскърцаха.

— Господа, извинете ме за закъснението — стиснах им ръцете. — Един човек беше заел мястото ми на паркинга.

— Ужасно — отбеляза председателят на борда на директорите в „Патфайндър“ и се обърна към началника на отдел „Информация“, който кимна отривисто в знак на съгласие.

Третият човек от „Патфайндър“, облечен в червен пуловер с V-образно деколте и евтина бяла риза отдолу — несъмнено нищожен инженер — представляваше служителите там.

— Интервюто с кандидата за поста е насрочено за дванайсет часа. Предлагам да започваме.

Седнах на късия край на масата. Другият вече бе подготвен за мъжа, когото след половин час всички присъстващи от „Патфайндър“ единодушно щяха да смятат за най-подходящия нов шеф на фирмата. Осветлението щеше да го покаже в най-добрата му светлина, столът — със същия дизайн като нашите — имаше малко по-високи крака, а пред мястото му оставих папка с неговите инициали и позлатена писалка „Монблан“.

— Готови сме — кимна председателят на борда на директорите. — Първо обаче искам да ви призная нещо. Както знаете, Клас Граф успя да спечели симпатията ни след проведеното интервю.

— Така е — съгласи се и началникът на отдел „Информация“. — Останахме с убеждението, че сте намерили идеалния кандидат за поста.

— Е, той наистина беше чужденец, но говореше норвежки, все едно му е майчин език — отбеляза председателят, а вратът му се извиваше като змия. — А докато вие го изпращахте, се съгласихме, че в крайна сметка холандците притежават много по-добър нюх за износ на стоки отколкото норвежците.

— И вероятно за нас ще бъде полезно да почерпим идеи от човек с повече опит в международни компании — допълни началникът на отдел „Информация“.

— А когато ни съобщихте, че Граф не ви се струва точния човек за поста, страшно се изненадахме, Рогер.