Ю Несбьо: Ловци на глави

— Ама… ама…

— Той те е излъгал, Диана. Не може да те забремени. Стерилен е.

— Как така стерилен?

— Аз ще ти направя дете. Обещавам. Само направи каквото те моля.

Тя се противеше, плачеше и ме умоляваше, но накрая склони. А когато по-късно същата вечер тръгнах към дома на Лоте, за да се превърна в убиец, инструктирах Диана как да действа с непоклатимото убеждение, че ще се справи. Виждах как ще посрещне Граф с ослепителна лицемерна усмивка и чаша коняк в ръка, как двамата ще вдигнат наздравица за победата, за бъдещето, за още незаченатото дете, което тя ще настоява да заченат възможно най-бързо, още тази нощ, веднага!

Подскочих, защото Диана ощипа едното зърно на гърдите ми.

— За какво си мислиш?

— За онази нощ — придърпах завивката. — Нали Граф дойде тук. Лежали сте в същото легло, където лежим сега с теб.

— Е, и? А ти си спал до труп.

Досега се въздържах, но въпросът напираше на устните ми:

— Правихте ли секс?

— Издържа много време, скъпи — засмя се тихо тя.

— Правихте ли?

— Нека го кажа така: капките дормикум, останали в гуменото топче, които изцедих в питието му за добре дошъл, подействаха по-бързо, отколкото очаквах. Докато се освежа и се върна при него, вече спеше като дете. А на следващата сутрин…

— Оттеглям въпроса — избързах аз.

Диана се засмя и ме погали по корема.

— На следващата сутрин беше съвсем бодър. Не заради мен, а заради телефонното обаждане, което го събуди.

— Моето предупреждение.

— Да. Облече се и излезе веднага.

— Къде държеше пистолета?

— В джоба на якето си.

— Той провери ли го, преди да тръгне?

— Не знам. Нямаше как да забележи разлика, защото оръжието тежеше пак толкова. Смених само най-горните три патрона в пълнителя.

— Да, но върху халосните патрони, които ти дадох, имаше изписана с червено латинската буква „В“.

— Ако е проверил, вероятно си е помислил, че е съкращение от „butt“, задник.

Смехът на двама души изпълни стаята. Слушах го с удоволствие. Ако всичко протече безпроблемно и тестът наистина отчита правилно, не след дълго стаята ще се изпълни със смеха на трима. А той ще измести другия звук, ехото, което още ме буди посред нощ: още чувам изстрелите на Граф, виждам дима от дулото на пистолета му и си спомням как, макар и за частица от секундата, ми мина през ума, че Диана не е подменила патроните с халосни и пак е минала на страната на Граф. Преследва ме ехото, дрънченето на гилзите върху паркета, осеян отпреди със стари гилзи от бойни и халосни патрони, изстреляни по различно време. Бяха толкова много, че полицаите нямаше как да ги отсеят, дори да се съмняваха дали записът отразява реалния ход на събитията.

— Страхуваше ли се? — попита Диана.

— От какво?

— Така и не ми разказа как си се почувствал. А на кадрите от записа те няма…

— Кадр… — отдръпнах се, за да огледам по-добре лицето ѝ. — Да не си гледала записа в интернет?

Тя не отговори. Все още не знаех толкова много неща за тази жена. Вероятно цял живот ще си остане загадка за мен.

— Да. Страхувах се.

— От какво? Нали знаеше, че в пистолета му няма…

— Само първите три патрона бяха халосни. Трябваше да го предизвикам да ги изстреля, защото в противен случай криминалистите щяха да открият неизползвани халосни патрони в пълнителя и да схванат постановката, нали? Съществуваше опасността Граф да е проверил предварително пълнителя или да има неизвестен за мен съучастник.

Млъкнах.

— Страхуваше ли се за нещо друго? — тихо попита Диана.

Знаех, че и тя мисли за същото, за което и аз.

— Да. Страхувах се за още нещо — обърнах се към нея.

Учестеното ѝ дихание ме лъхна като топла вълна по лицето.

— Боях се да не те убие през нощта. Граф изобщо не възнамеряваше да се жени за теб, а ти представляваше опасен свидетел. Осъзнавах, че рискувам живота ти, като те използвам за примамка.

— През цялото време чувствах каква опасност ме грози, скъпи — прошепна тя. — Затова още на вратата му дадох питието и не го събудих, докато не му звънна телефонът. Знаех, че след като чуе гласа на призрака от телефона, веднага ще се махне. А и смених първите три патрона в пистолета му, нали?

— Да.

Както споменах и по-рано, Диана не е от жените в обтегнати отношения с простите числа и логиката.

Тя погали корема ми.

— Освен това оценявам високо факта, че нарочно ме постави в смъртна опасност…

— Как така?

Плъзна ръка към члена ми. Обгърна топките ми, претегли ги и внимателно ги стисна.