Ю Несбьо: Ловци на глави

— В заключение искам да ви попитам още нещо, Спере — подхвана той със спокоен, обигран тон. — Какво всъщност знаете за застреляната жена?

— Не много — вдигна рамене Спере. — Както споменах, била е любовница на Граф. Един от съседите е виждал Граф да я посещава. Тя няма досие, но от Интерпол разбрахме, че преди много години била замесена в трафик на наркотици. Тогава живеела с родителите си в Суринам. Имала връзка с един от тамошните наркобарони. Холандските специални части го убили, а тя им съдействала да заловят и останалите от бандата.

— Не е ли била осъдена?

— Била е твърде млада, за да бъде подведена под съдебна отговорност. И бременна. Властите екстрадирали нея и семейството ѝ обратно в родината им.

— Тоест къде?

— В Дания. Оттогава живяла там, и то спокойно, доколкото ни е известно. Преди три месеца обаче се преместила в Осло и така се стигнало до трагичния ѝ край.

— Като казахте „край“, време е да ви благодаря за участието, Бреде Спере — Од Г. Дюбвад си свали очилата и впери поглед в камера едно. — Нима Норвегия е решена на всяка цена да отглежда собствени домати? Във „Вечерна редакция“ предстои да ви срещнем с…

Натиснах копчето на дистанционното с левия си палец и картината на екрана изгасна. При обичайни обстоятелства бих го направил с десния, но дясната ми ръка беше заета. И макар че вече не я чувствах заради нарушеното си кръвообращение, за нищо на света не исках да я преместя. Върху нея се бе отпуснала най-красивата глава, която бях виждал. Тя се обърна към мен, а ръката ѝ отметна завивката, за да ме вижда нормално:

— Наистина ли спа в леглото ѝ, след като я застреля? До трупа ѝ? Колко широко е това легло?

— Сто и един сантиметра, според каталога на „ИКЕА“.

Големите сини очи на Диана се вторачиха в мен с ужас.

Но в тях долових и известна доза възхищение, ако не греша. Облечена беше в ефирна роба на „Ив Сен Лоран“. Сега платът докосваше кожата ми и я разхлаждаше, но когато телата ни се притискаха, ми се струваше парещ, горещ.

Тя се надигна на лакти.

— Как я застреля?

Затворих очи и простенах.

— Диана! Нали се разбрахме да не говорим за това.

— Да, но вече съм готова за този разговор, Рогер, кълна ти се.

— Скъпа, чуй ме…

— Не! Утре ще излезе полицейският доклад по случая. Така или иначе ще разбера подробностите. Предпочитам да ги чуя от теб.

— Сигурна ли си? — въздъхнах аз.

— Напълно.

— В окото.

— В кое от двете?

— В това — докоснах с пръст изящно оформената ѝ лява вежда.

Тя затвори очи и задиша дълбоко и бавно. Вдишваше и издишваше.

— С какво я застреля?

— С малък черен пистолет.

— А къде…?

— Намерих го в дома на Уве — плъзнах пръста си по веждата ѝ и продължих по високите ѝ скули. — И го оставих там. Без отпечатъците ми, разбира се.

— Къде се намирахте, когато я уби?

— В коридора.

Дишането на Диана се учести осезаемо.

— Тя каза ли нещо? Изплаши ли се? Разбра ли какво става?

— Нямам представа. Влязох и стрелях веднага.

— Какво изпита?

— Тъга.

Тя се усмихна леко.

— Тъга? Наистина ли?

— Да.

— Макар че тя се опита да те подмами в капана на Клас?

Пръстът ми спря. Дори сега, месец по-късно, не ми харесваше, че тя използва малкото му име. Но Диана беше права, разбира се. Задачата на Лоте беше да ми стане любовница, да ме запознае с Клас Граф и да ме убеди да го извикам на интервю за поста в „Патфайндър“, а после да се увери, че съм го препоръчал. Колко време ѝ трябваше да ме накара да се хвана на въдицата? Три секунди? А аз се съпротивлявах безпомощно, докато тя ме дърпаше все по-близо към себе си. После обаче се случи нещо странно. Аз я зарязах. Наистина странно: мъж, който обича жена си толкова много, че доброволно се отказва от жертвоготовна любовница без никакви претенции. Наложи се да променят плана.

— Изпитах съчувствие към нея. Бях последният мъж в живота на Лоте и като всички останали я бях измамил.

При споменаването на името ѝ Диана потръпна. Добре.

— Да сменим ли темата? — предложих аз.

— Не, искам да говорим за това.

— Добре, хайде тогава да поговорим как Граф успя да те прелъсти и да те убеди да ме изманипулираш.

— Давай! — засмя се тихо тя.

— Обичаше ли го?

Тя се обърна към мен и ме изгледа продължително.

Повторих въпроса.

Тя въздъхна и се сгуши в мен:

— Бях влюбена.

— Влюбена?

— Искаше да ми направи дете. И аз се влюбих.

— Просто така?

— Да. Не е никак просто, Рогер.