Ю Несбьо - Ловци на глави

— Стига си дрънкал глупости. Стреляй, щом си решил, Клас! Недей да чакаш, както направи в болницата.

— О, не допускам да си поканил и полицията, Роджър — разсмя се Граф. — Отне живота на жена. И ти си убиец като мен. Това си е само между нас.

— Помисли си хубаво, Клас, Защо според теб поех риска да измамя служителите в Института по съдебна медицина да ми дадат плика с косата ми?

— Много просто — вдигна рамене Граф. — От косата ти биха могли да вземат ДНК. Вероятно единственото използваемо доказателство срещу теб. Нали си мислят, че името на издирвания е Уве Шикерюд. Или пък си искал да запазиш разкошната си грива и да си направиш от нея перука. Диана ми каза, че много държиш на косата си. Използваш я, за да отклониш вниманието от височината си. Или по-точно: от нищожния си ръст.

— Правилно — съгласих се аз. — Но не съвсем. Понякога ловците на глави забравят, че главите, които преследват, могат да мислят. Не знам дали моята глава мисли по-ефективно без коса, но във всеки случай поне успя да вкара ловеца си в капана.

Граф примига бавно. Долових напрежението в стойката му. Явно очакваше неприятности.

— Не виждам никакъв капан, Роджър.

— Ето го — отметнах завивката.

Погледът му падна върху трупа на Уве Шикерюд и картечния пистолет „Узи“ на гърдите му.

Той реагира светкавично и насочи пистолета срещу мен.

— Не си го и помисляй, Браун.

Посегнах към пистолета.

— Недей! — изкрещя Граф.

Вдигнах оръжието.

Граф натисна спусъка. Изстрелът изпълни стаята.

Насочих дулото към него. Той се беше надигнал наполовина от стола и стреля втори път. Натиснах спусъка докрай. Разнесе се дрезгав рев на олово, което разпори въздуха, стените на Уве, стола, черните панталони на Граф, безупречната му бедрена мускулатура, разпори слабините му, а надявах се и члена, който бе прониквал в Диана, разпори изпъкналите му коремни мускули и уж защитените под тях органи.

Граф се строполи на стола, а пистолетът тупна върху пода. Внезапно настъпи тишина, чуваше се само търкалянето на празната гилза по паркета. Наклоних глава и го погледнах. Очите му се взираха в мен, потъмнели от шока.

— Вече няма как да минеш успешно медицинския преглед при „Патфайндър“, Граф. Съжалявам. Край на шансовете да задигнеш технологията им. Въпреки старанията ти. Впрочем именно тази твоя проклета старателност ти изигра лоша шега.

Граф простена едва доловимо, по холандски.

— Именно твоята педантична предпазливост те доведе тук. На последното ти интервю. Защото знаеш ли какво? Ти си човекът, когото търсех за поста в „Патфайндър“. Не само предполагам, а съм напълно сигурен, че няма по-подходящ кандидат от теб. Следователно и постът в компанията е идеален за теб. Вярвай ми, Граф.

Той мълчеше и гледаше раната си. Кръвта обагри пуловера му в още по-тъмен нюанс на черното. Продължих:

— И така, обявявам ви за жертвен агнец, господин Граф. Удостоявам ви със званието убиец на Уве Шикерюд, тоест този човек до мен.

Потупах Уве по корема.

Граф простена и надигна глава.

— Какви, по дяволите, ги дрънкаш? — попита той отчаяно, безсилно и сънливо. — Повикай линейка, преди да си станал двоен убиец, Браун. Помисли си, ти си пълен аматьор, няма да се измъкнеш от полицията. Обади се на „Бърза помощ“ и аз на свой ред също ще те пощадя.

Погледнах Уве. Стори ми се много спокоен.

— Граф, не аз съм те убил, а Шикерюд, схващаш ли?

— Не. За бога, повикай проклетата линейка, не виждаш ли, че кръвта ми изтича!

— Съжалявам, вече е твърде късно.

— Твърде късно ли? Да не възнамеряваш да ме оставиш да умра?

В гласа му се прокрадна нещо ново. Дали не беше плачлива нотка?

— Моля те, Браун. Не тук, не по този начин! Умолявам те, не го прави!

Плачеше, разбира се. Сълзите се стичаха по бузите му. В това нямаше нищо необичайно, особено като се има предвид какво ми каза той за раните в корема. Видях как кръвта капе от крачола му върху излъсканите до блясък обувки „Прада“. Той ме умоляваше да го пощадя. Граф или не — не успя да запази достойнството си. Чувал съм, че никой не може да го направи. Малцината, които наглед не падат духом, просто изпадат в апатия поради шока. Най-унизителното за Граф обаче беше присъствието на толкова многобройни свидетели на падението му. Очакваше се броят им да нарасне допълнително.

Петнайсет секунди след като влязох в дома на Уве Шикерюд, без да въведа паролата „Наташа“, камерите за видеонаблюдение бяха започнали да снимат, а в централата на „Триполис“ алармата се бе задействала. Представих си как дежурните служители са се скупчили около екрана, как са проследили действията на Граф — единствения видим актьор в немия филм — с невярващи очи. Видели са го как си отваря устата, но не са можели да чуят думите му. Видели са как е стрелял, как са го улучили и са проклинали Уве, задето в дома му няма камера с обхват над леглото.