Ю Несбьо - Ловци на глави

Бреде Спере кимна. Но вместо да започне да говори, вдигна чашата с вода и отпи. Г. Дюбвад се усмихна широко в десния ъгъл на кадъра. Не беше изключено двамата да се разбрали предварително да приложат този художествен похват и чрез преднамерената пауза да подразнят любопитството на зрителите, да ги накарат да седнат на ръба на канапето и да се вторачат в екрана с широко отворени очи и уши. Или пък Спере реши да поеме режисурата в свои ръце. Полицаят остави чашата и си пое дъх.

— Преди да ме преместят в КРИПОС, работех в Отдела за борба с кражбите, както сигурно знаете. Занимавах се с разследване на зачестилите през последните години случаи на кражби на картини. Почеркът подсказваше, че в Осло върлува организирана престъпна група. Още тогава държахме на прицел охранителната фирма „Триполис“, защото собствениците на повечето ограбени жилища са техни клиенти. Сега знаем, че единственият служител, който стои зад кражбите, е работел именно в „Триполис“. Уве Шикерюд е разполагал с достъп до ключовете за жилищата и е можел да изключва алармите. Явно е намерил начин да изтрива докладите за повредите в системата. Предполагаме, че Шикерюд е извършил повечето грабежи. Имал е обаче нужда от човек с връзки в артистичните среди, който да общува с други ценители в Осло и да му предоставя информация къде какви картини има.

— И тогава се е намесил Клас Граф?

— Да. Самият той е притежавал немалка колекция в апартамента си на улица „Оскар“ и се е подвизавал в артистичните среди, главно в кръговете, посещаващи „Галерия Е“, където неведнъж е бил засичан. Там е разговарял с хора, самите те собственици на скъпи картини, или от които е черпел сведения кой притежава скъпи картини. Информацията Граф е предоставял на Шикерюд.

— Какво е правел Шикерюд с откраднатите картини?

— Благодарение на анонимен сигнал, подаден в полицията, заловихме укривател в Гьотеборг — стар познайник на органите на реда. Вече призна за участието си в престъпната схема на Шикерюд. На разпита в шведския полицейски участък укривателят разказал, че последно Шикерюд му съобщил по телефона за кражба на картина от Рубенс и за намеренията си в най-скоро време да му я занесе. Укривателят се усъмнил Шикерюд да е направил чак такъв удар. И наистина нито картината, нито Шикерюд се появили в Гьотеборг…

— Да — избоботи Г. Дюбвад с трагична нотка в гласа. — Защото какво се е случило?

Спере се усмихна снизходително, сякаш мелодраматичното поведение на водещия му се струваше малко комично, и продължи:

— Явно Шикерюд и Граф са решили да се откажат от посредничеството на укривателя и сами да продадат картината. Нека не забравяме, че комисионната на укривателите възлиза на петдесет процента от печалбата, а в случая с картината на Рубенс говорим за много крупна сума. Граф, бивш мениджър на холандска компания за високи технологии, търгуваща с Русия и бившите страни от Източния блок, е имал многобройни познати, като не всички от тях са развивали законна дейност. Граф и Шикерюд са видели възможност да обезпечат бъдещето си до живот.

— Но Граф е създавал впечатление на човек с достатъчно средства.

— Компанията, в която е бил мениджър, се е намирала пред фалит и той се е разделил с шефския си пост преди няколко месеца. Явно години наред е разполагал с много пари. Известно ни е също, че е кандидатствал за работа в норвежка фирма със седалище в Хуртен.

— И така, Шикерюд не се е явил на уреченото място за среща с укривателя, защото с Граф са решили сами да продадат картината. Какво се е случило после?

— Преди да намерят купувач, е трябвало да я скрият на сигурно място. Затова са отишли в специално наета за срещите им вила, собственост на Синдре О.

— Намира се близо до Елверюм.

— Точно така. Според съседите във вилата не живеел никой, само от време на време идвали двама мъже. Не познавали никого и се стараели да не привличат хорското внимание.

— Смятате, че тези мъже са били Граф и Шикерюд?

— Двамата са невероятни професионалисти и са проявявали нечувана предпазливост при общуването помежду си. Не са оставили никакви следи, доказващи, че са се познавали. Никой не ги е засичал заедно. Разпечатките на телефонните им разговори не показват да се разговаряли.

— А после се е случило нещо непредвидено?

— Да. Не знаем точно какво. Отишли са във вилата, за да скрият картината. Всъщност е съвсем нормално помежду им да настъпи разрив: когато сумите станат тлъсти, у престъпниците се прокрадва съмнение в партньора, на когото довчера са имали доверие… Вероятно са се спречкали. Били са дрогирани. Лабораторните тестове показаха наличието на наркотици в кръвта им.