Ю Несбьо - Ловци на глави

Погледнах си часовника. Алармата се бе задействала преди четири минути. Вероятно преди три минути от „Триполис“ са уведомили полицията. Те, на свой ред, са се обадили на отряда за бързо реагиране „Делта“, който се намесва при въоръжени акции. Събирането на екипа им отнема известно време. Тунсехаген се намира далеч от центъра. Очаквах първите полицейски коли да пристигнат на местопрестъплението след не по-малко от четвърт час. От друга страна обаче, не виждах смисъл цялата история да се проточва твърде дълго. Граф изстреля два патрона от цели седемнайсет в пълнителя.

— С твое позволение ще си тръгвам, Клас — отворих прозореца зад таблата на леглото. — Но ще ти дам последен шанс. Вдигни пистолета. Ако успееш да ме застреляш, ще намериш сили и сам да си повикаш линейка.

Той ме гледаше с празен поглед. В стаята лъхна леденостуден вятър. Зимата безспорно бе дошла.

— Хайде де — подканих го аз. — Какво има да губиш?

Явно логиката в думите ми все пак проникна до мозъка му, объркан вследствие на силния шок. И с бързо движение — много по-бързо, отколкото очаквах предвид раните му — той се хвърли върху пода и грабна оръжието. Куршумите от картечния пистолет заваляха като градушка. Мекият тежък токсичен метал надупчи паркета между краката му и се разхвърчаха стърготини. Ала преди автоматичният откос да стигне до него, да прониже гърдите му, сърцето му и да пробие белите му дробове, които издъхнаха с просъскване, той успя да изстреля един куршум. Един-единствен. Звукът отекна между стените. После настъпи тишина. Мъртвешка тишина. Само вятърът пееше едва доловимо. Немият филм се превърна в стопкадър, замръзна в студа, пропълзял в стаята.

Всичко свърши.

Музикалният мотив, съпровождащ заставката на информационно-дискусионната програма „Вечерна редакция“, представлява съвсем обикновена мелодия, изпълнена на китара. Напомня на зрителя за боса нова, поклащащи се бедра и пъстроцветни коктейли, а не за сухи факти, политика и потискащи обществени проблеми. Или за престъпления, каквато беше темата за тази вечер. Заставката трае съвсем кратко, за да внуши на зрителите, че „Вечерна редакция“ е предаване без излишни празнословия, където водещият и гостите говорят само по същество. Вероятно затова предаването започна с кадър от камера, разположена върху операторския кран в „Студио 3“, който показваше участниците в програмата от птичи поглед. После камерата се снижи рязко и на екрана се появи водещият Од Г. Дюбвад в крупен план. Както обикновено, в същия миг той вдигна очи от книжата пред себе си и си свали очилата. Този трик сигурно е идея на продуцента, за да се създаде впечатление, че новината е съвсем прясна и Дюбвад току-що я е прочел.

Од Г. Дюбвад има гъста, късо подстригана коса, прошарена на слепоочията, и вечно четирийсетгодишно лице. На трийсет беше изглеждал като четирийсетгодишен, на петдесет щеше да изглежда пак така. Од Г. Дюбвад е завършил социология, притежава аналитичен ум, умение да се изразява и таблоидни заложби. Безспорно не това е причина ръководството на канала да му повери дискусионна програма, а дългогодишният му стаж като новинар. Работата му се състои в четене на написан предварително текст с подходяща интонация, подходящо изражение, в подходящ костюм и подходяща вратовръзка, ала Дюбвад бе намерил толкова подходяща интонация, изражение и вратовръзка, че си осигури доверие, с каквото не се ползваше нито един съвременен човек в Норвегия. Това обществено доверие му трябва, за да изнесе на плещите си предаване като „Вечерна редакция“. Странно, но репутацията му на недосегаем само печели от публичните му изявления колко много обича телевизионния си рейтинг и разказите как на съвещанията на редакционната колегия именно той, а не ръководството на канала, настоявал в предаването да заложат на комерсиални проблеми. Од Г. Дюбвад иска атмосферата в студиото да се нажежава от провокативните изказвания на гостите, а не да породи съмнения, разнопосочни мнения и разсъждения — това е по-скоро ролята на вестникарските хроники. Когато медиите го разпитват по този въпрос, неизменният му отговор гласи:

— Защо да отстъпвам дебатите за кралското семейство, за правата на хомосексуалните родители да осиновяват деца и за злоупотребите със социалните помощи на несериозни актьори, щом ние от „Вечерна редакция“ можем да ги обсъдим?