Ю Несбьо - Ловци на глави

Преди Уве пътуваше до Гьотеборг с моята кола. Не се познавах с укривателя и се надявах той да не подозира, че Уве има съучастник. Стараех се да не влизам в съприкосновение с хора от съмнителни среди — потенциални свидетели, които биха могли да ме посочат. Рано или късно престъпниците ги залавят и исках да ги държа на достатъчно разстояние. Затова внимавах да не ме засекат на обществено място в компанията на Уве Шикерюд. Използвах улични телефони, за да се свържа с него. Пазех се полицията да не намери моя номер в списъка с повиквания на телефона му, когато го заловят. Подялбата на парите и стратегическото планиране осъществявахме в усамотена вила в района на Елверюм. Уве я нае от един селянин, живеещ като отшелник. Срещахме се там — всеки от нас се придвижваше със своя автомобил.

По време на едно пътуване дотам внезапно осъзнах какъв риск поемам, като позволявам на Уве да пренася картините до Гьотеборг с моята кола. Минавайки покрай пункт за пътна проверка на скоростта, видях близо трийсетгодишния мерцедес на Уве — черен, солиден „280 SE“, паркиран до полицейската кола. Тогава разбрах, че Уве Шикерюд е един от онези непоправими рискови шофьори, неспособни да се придържат към ограниченията на скоростта. Непрекъснато му повтарях да маха електронната платежна карта от предното стъкло, когато пътува до Гьотеборг с моето волво, защото сборните пунктове за плащане с електронна карта регистрират автомобилите с такива карти, а аз нямам никакво желание да обяснявам на полицията защо съм шофирал по Е6 до Гьотеборг и обратно през нощта няколко пъти през годината. Когато видях мерцедеса на Уве по пътя за Елверюм, осъзнах, че ме грози и по-сериозна опасност: полицаите да спрат стария си познайник Уве Шикерюд за шофиране с превишена скорост и да се запитат какво, по дяволите, прави той в автомобила на уважавания — какво пък — ловец на глави Рогер Браун. Оттам насетне ме очакваха само лоши новини, защото двубоят Шикерюд срещу Инбау, Рийд и Бъкли можеше да има само един-единствен изход.

Стори ми се, че мярнах нещо в тъмнината до гаража.

Утре предстоеше денят с главно Д. Дългоочакваният ден. Денят на дните.

Защото ако всичко мине по план, това ще е последният ми удар. Ще улуча десетката, ще бъда свободен, ще се превърна в онзи, на когото му се е разминало.

Градът проблясваше обещаващо под нас.

Лоте вдигна на петото прозвъняване.

— Рогер? — обади се тя предпазливо, внимателно.

Сякаш тя ме бе събудила, а не обратното. Затворих.

И изгълтах остатъка от уискито на един дъх.

Събудих се с ужасно главоболие.

Надигнах се на лакът и видях деликатното дупе на Диана, обуто в бикини. Наведена напред, ровеше в чантата си и из джобовете на дрехите си от вчера.

— Да не си изгубила нещо? — попитах.

— Добро утро, скъпи — отвърна тя, но по гласа ѝ разбрах, че не ѝ се струва добро.

Бях напълно съгласен с нея.

Измъкнах се от леглото и влязох в банята. Погледнах се в огледалото. Бях убеден, че през деня ще се почувствам по-добре. Непременно ще стане така. Пуснах душа и се мушнах под леденостудената струя. От спалнята долетя тиха ругатня.

— And it’s gonna be… — пеех аз с цяло гърло напук на гадната сутрин — PERFECT! 9 9 And it’s gonna be… PERFECT! (англ.) — Ще бъде ПЕРФЕКТНО! — Бел.прев.

— Тръгвам — извика Диана. — Обичам те.

— И аз те обичам — извиках в отговор, но тя май не ме чу, защото вратата веднага се затръшна.

В десет се мъчех да се съсредоточа в кабинета си. Усещах главата си като прозрачна пулсираща попова лъжичка. Забелязах как в продължение на няколко минути Фердинанд стоя с отворена уста, която си променяше формата, и вероятно бълваше думи с различна степен на важност. Още не я бе затворил, но устните му вече не се движеха и той се взираше настойчиво в мен с — така успях да я разтълкувам — очакваща физиономия.

— Повтори въпроса — подканих го.

— Казах, че не възразявам да поема второто интервю с Граф и клиента, но първо трябва да ми разкажеш нещо за „Патфайндър“. Не разполагам с никаква информация, ще се държа като празноглава блондинка!

Тук гласът му премина в задължителния фалцет.

Въздъхнах.

— Произвеждат миниатюрни, почти невидими предаватели. Закрепени за човека, тези устройства могат да се проследят посредством приемник, свързан с най-модерната GPS-система. „Патфайндър“ се ползват с привилегии, защото са съсобственици на няколко сателита. Революционна технология, тоест компанията е готова да инкорпорира по-малки фирми. Прочети годишния доклад. Нещо друго?