Ю Несбьо - Ловци на глави

— Отложи го.

— Съжалявам, не става.

— Не става ли?

— Гостенката е Наташа.

Направо не повярвах на ушите си.

— Руската курва?

— Не я наричай така.

— А не е ли такава?

— Аз не наричам жена ти силиконка, нали?

— Да не би да сравняваш моята съпруга с проститутка?

— Казах само, че не я наричам силиконка.

— За което трябва да се радваш. Диана е изцяло естествена.

— Лъжеш.

— Не.

— Добре, впечатлен съм. Но така или иначе няма да дойда по-рано от утре вечерта. От три седмици съм в графика на Наташа и ще запиша сеанса. На филмова лента.

— Ще го запишеш? Шегуваш се.

— Искам да имам нещо за гледане. Един господ знае кога ще ме огрее пак.

— Ти си луд — разсмях се аз.

— Защо говориш така?

— Обичаш курва, Уве! Никой мъж на този свят не е влюбен в уличница.

— Ти пък какво знаеш за любовта?

Изстенах.

— И какво възнамеряваш да кажеш на любимата си, когато извадиш проклетата камера?

— Тя няма да разбере.

— Скрил си камерата в гардероба?

— В гардероба ли? Цялата ми къща е под видеонаблюдение, човече.

Уве Шикерюд вече не можеше да ме изненада с разказите си. Знаех, че през свободното си време гледа телевизия в малката си къща някъде край гората в Тунсехаген; обича да стреля по екрана, ако нещо от програмата на телевизията го подразни. Хвали се с австрийските си пистолети „Глок“. Нарича ги „женски“, защото нямали ударник, който се вдига преди еякулация. За стрелбата по телевизора Уве използва халосни патрони, но веднъж забравил, че в пълнителя имало истински, и направил на решето чисто нов плазмен екран „Pioneer“ за трийсет бона. Когато не стреля по телевизора, Уве се цели в къщичка за кукумявки, която лично е окачил на дърво в гората зад къщата си. Една вечер, докато гледал телевизия, чул шум сред дърветата, отворил прозореца, прицелил се с карабината „Ремингтон“ и натиснал спусъка. Куршумът улучил животното точно в челната кост и Уве се принудил да извади купищата замразени пици от фризера, за да има място за месото. В продължение на шест седмици менюто на Уве се състоеше само от еленови пържоли, еленови кюфтета, еленова яхния, еленови крокети и еленови котлети. Накрая не издържа повече, отново изпразни фризера и го напълни със замразени пици. Всички тези истории ми се струваха напълно достоверни. Но тази…

— Наблюдателни камери из цялата ти къща?

— И работата в „Триполис“ си има предимства, нали?

— И можеш да пуснеш камерите, без тя да разбере?

— Да. Ще отида да я взема, ще влезем в апартамента и ако до петнайсет секунди не изключа алармата с паролата, камерите в „Триполис“ започват да записват.

— А в жилището ти алармата започва да вие?

— Не. Нагласена е на тих режим.

Познавах този начин на охрана. Алармата се включва само в офиса на „Триполис“. Смисълът е да не подплаши крадците, докато „Триполис“ подадат сигнал на полицията и се озоват на местопрестъплението в рамките на петнайсет минути. Така спипват крадците неподготвени, преди да са задигнали плячката. Ако не успеят, поне съществува възможността да ги идентифицират с помощта на записа.

— Предупредих дежурните колеги да не се намесват. Посъветвах ги да се разположат удобно пред мониторите и да изплакнат очи.

— Да не искаш да кажеш, че колегите ти ще гледат как ти и рус… Наташа…

— Човек трябва да радва ближните. Погрижил съм се камерата да няма обхват над леглото. То спада към интимното пространство. Ще я накарам да се съблече пред леглото, върху стола до телевизора, как ти се струва? Сама ще режисира спектакъла, това е най-хубавото. Ще седне на стола и ще се опипва. Камерата ще я улови под перфектен ъгъл. Освен това нагласих подходящо осветление. И ще мога да лъскам, без камерата да ме улови. Яко, а?

С последните си откровения Уве прекрачи границата. Не исках да знам нищо повече. Изкашлях се.

— Довечера ела да вземеш Мунк. А вдругиден през нощта — Рубенс. Разбрахме ли се?

— Да. Добре ли си, Рогер? Звучиш ми изнервен.

— Всичко е наред — отговорих и избърсах челото си е опакото на ръката. — Даже чудесно.

Затворих и излязох от кабинката. Наближаваше буря, но не обърнах внимание. Защото всичко беше наред. Скоро щях да се превърна в мултимилионер. Да си откупя свобода за цял живот. Светът и всичко в него — включително Диана — щяха да ми принадлежат. В далечината отекна гръм — сякаш нечий гърлен смях. После паднаха първите дъждовни капки, започнах да подтичвам, а обувките ми затракаха весело по паважа.