Ю Несбьо - Ловци на глави

— Много хубава картина имаш в кабинета си — той погледна към стената. — На Опи ли е?

— „Сара се разсъблича“. Подарък от Диана. Колекционер ли си?

— Започнах.

Вътрешният ми глас продължаваше да протестира, но беше твърде късно. Преди да се усетя, попитах:

— И коя е най-ценната ти придобивка?

— Една картина с маслени бои. Намерих я в тайната стая зад кухнята. Никой от семейството ми не е подозирал, че баба ми притежава такава творба.

— Интересно — усетих как сърцето ми прескочи. Сигурно от напрежението покрай апартамента на Ландер. — И каква е тази картина?

Той ме изгледа продължително. По устните му се изписа лека усмивка. Канеше се да ми отговори. Обзе ме странно предчувствие, от което стомахът ми се сви, както мускулите на боксьора се свиват инстинктивно в очакване на удара. Но устните му промениха формата си. И най-проникновеното предчувствие не би могло да ме подготви за отговора, който чух:

— „Залавянето на калидонския глиган“.

— „Залавянето…“ — за две секунди устата ми пресъхна. — Онова залавяне?

— Знаеш ли за коя картина говоря?

— Ако става дума за творбата на… на…

— Петер Паул Рубенс.

Впрегнах всичките си сили, за да не издам вълнението си. Но пред очите ми блестеше светлинно табло като онова в мъглата на Лофтус Роуд: "Куинс Парк Рейнджърс" най-неочаквано запратиха топката в мрежата на противниковия отбор и животът им се преобърна на сто и осемдесет градуса. Чакаше ни „Уембли“.

— Петер Паул Рубенс.

За миг ми се стори, че всички движения и звуци в стаята утихнаха. „Залавянето на калидонския глиган“ от Петер Паул Рубенс. Би следвало да предположа, че Граф говори за репродукция, за невероятно сполучлива и прочута имитация, която струва милион или два. Ала нещо в гласа му, в настойчивото му изражение, в цялата му осанка не остави у мен и капка съмнение: говореше за оригинала — кървавият ловен мотив от гръцката митология; фантастичното животно, пронизано от копието на Мелеагър. Картината изчезнала, след като през 1941-а немците ограбили галерията в Антверпен — родния град на Рубенс. До края на войната хранели надежда, че творбата се намира в някой бункер в Берлин. Не съм голям познавач на изкуството, но по обясними причини ми се налага да разглеждам в интернет списъци с изчезнали и издирвани картини. А въпросната творба оглавява топ десет в продължение на шейсет години. Вероятно я държат там само като рядък екземпляр с любопитна съдба, защото господстваше мнението, че пламъците са я погълнали заедно с половината немска столица. Езикът ми се мъчеше да почерпи малко влага от небцето:

— И просто така си се натъкнал на картина от Петер Паул Рубенс в тайна стая зад кухнята на покойната ти баба?

— Случват се такива неща — кимна с усмивка Граф. — Не е най-добрата или най-известната му творба, но вероятно струва доста.

Кимнах мълчаливо. Петдесет милиона? Сто? Най-малко. Друга изчезнала картина на Рубенс, открита наскоро, „Избиването на невинните“, само преди няколко години беше продадена на търг за петдесет милиона. Британски лири. Това прави над половин милиард норвежки крони. Имах нужда от вода.

— Впрочем не се учудих, че баба ми е имала скрити картини. Като млада била голяма красавица и подобно на повечето жени от светския елит на Осло поддържала приятелски отношения с най-високопоставените немски офицери по време на окупацията. По-специално с един от тях — полковник от германската армия, поклонник на изкуството. Разказвала ми е често за него. Оставял при нея картини с молба да ги укрива, за да си ги вземе след края на войната. За негово нещастие малко преди това участници в съпротивителното движение срещу окупационните сили го екзекутирали. По ирония на съдбата неколцина от палачите му били сред норвежците, които пиели с него шампанско, когато немците имали силни позиции. Не вярвах на всички приказки на баба ми. Но след като полските работници откриха тайната врата зад шкафа в слугинската стая до кухнята, промених мнението си.

— Фантастично! — прошепнах неволно аз.

— Нали? Още не съм я носил на реставратор да провери дали е оригиналната, но…

Но е оригиналната, помислих си аз. Немските полковници не са събирали репродукции.

— Работниците видяха ли картината? — полюбопитствах аз.

— Да. Според мен обаче не разбраха колко е ценна.

— Дано да си прав. Апартаментът има ли алармена система?