Ю Несбьо - Ловци на глави

— Три милиона и половина. Плюс акционерни опции, разбира се.

— Моля?

— Ако ръководството на „Патфайндър“ се опасява, че опциите ще ме изкушат да направя предприятието апетитна хапка за по-големите компании, можеш да ги успокоиш: в договора ще добавим клауза, според която опциите отпадат, в случай че фирмата се продаде. Така, лишен от какъвто и да било чадър, заедно с ръководството ще ни движат еднакви стимули да работим за разрастването на „Патфайндър“ и да я превърнем в силно предприятие, което няма да се превърне в жертва на големите компании, а ще изкупува малки фирми. Стойността на опциите се изчислява по модела на Блек и Шолс и се прибавя към твърдата заплата, след като се приспадне твоята премия от една трета.

Усмихнах се, доколкото ми беше възможно.

— Боя се, че приемате нещата за вече решени, Граф. Но има няколко пречки. Не забравяйте, че сте чужденец, а норвежките фирми предпочитат да назначават свои сънародници…

— Роджър, вчера буквално точеше лиги по мен в галерията на съпругата ти. И съвсем правилно. След като изслушах предложението ти, се поставих на твое място и на мястото на „Патфайндър“. Бързо се досетих, че макар да съм холандски поданик, много трудно ще намерите по-подходящ кандидат от мен. За жалост снощи не бях заинтересован от офертата. Но за дванайсет часа човек премисля добре нещата. За такъв период, например, стигаш до извода, че ремонтът на един апартамент няма как да ти предложи особено вълнуващи предизвикателства — Клас преплете покафенелите си пръсти. — Вече е време отново да вляза в играта. Е, вероятно ще намеря и по-привлекателна компания от „Патфайндър“, но и тя има потенциал, а човек с възгледи за бъдещето, който разполага с подкрепата на ръководството, има шансове да я превърне в нещо наистина интересно. Впрочем не е никак сигурно, че с ръководството споделяме еднакви виждания, затова твоята задача е да ни запознаеш възможно най-бързо, за да разберем дали има смисъл да продължаваме.

— Слушайте, Граф…

— Не се съмнявам, че методите ти работят при повечето хора, Роджър. Но в моя случай те подканвам да пропуснем целия театър и да се върнем на неофициалното обръщение. Нали уж щяхме само да си побъбрим?

Вдигна чашата с кафе като за наздравица. Възползвах се от възможността да изляза в таймаут. И аз вдигнах чашата си.

— Виждаш ми се напрегнат, Роджър. Да не би поръчката за подбора на подходящ кандидат за „Патфайндър“ да е възложена и на други посреднически фирми?

Често гълтателният ми рефлекс се нарушава при изненада. Побързах да преглътна кафето, за да не изстрелям струя кафява течност върху „Сара се разсъблича“.

— Разбирам, принуден си да действаш безпощадно, Роджър — усмихна се Граф и се наведе към мен.

Усетих топлината на тялото му. Лъхна ме дискретен аромат на кедър, руска кожа и цитрусови плодове. „Declaration“ на Картие? Или нещо подобно на същата цена.

— Не се чувствам ни най-малко засегнат, Роджър. Ти си професионалист, аз — също. Искаш клиентът да остане доволен от свършената работа. Все пак за това ти плащат. А колкото по-интересен е кандидатът, толкова по-важно е да го провериш най-обстойно. Идеята ти да ми подхвърлиш, че акционерите в „ХОТЕ“ не са доволни от мен, не е съвсем глупава. Вероятно и аз на твое място щях да постъпя така.

Направо не вярвах на ушите си. Той запрати първата стъпка от разпита право в лицето ми и недвусмислено ми показа, че съм разкрит. Предложи да прескочим театъра. А после премина на втората стъпка от модела на Инбау, Рийд и Бъкли, която се нарича „проявете съчувствие към заподозрения, като възстановите нормалния ход на беседата“. А най-невероятното беше, че макар да знаех отлично какво прави Граф, у мен се породи чувството, за което толкова много бях чел: неудържимото желание на заподозрения да хвърли картите на масата. Направо ми идеше да избухна в гръмогласен смях.

— Не разбирам накъде биеш, Клас.

Мъчех се да звуча непринудено, ала усетих металическа нотка в гласа си. Мислите ми сякаш газеха из плодов сироп. Не успях да се мобилизирам за контраатака преди следващия му въпрос:

— Моята мотивация не е свързана с парите, Роджър, но ако искаш, не пречи да ги притиснем да увеличат заплатата. Една трета от повече пари…

… означава повече пари. Той пое разпита изцяло в свои ръце и от втората стъпка мина на седмата: Представяне на алтернативен въпрос. В нашия случай: предоставяш на заподозрения алтернативна мотивация, за да направи признание. Изпълнението му беше брилянтно. Би могъл, разбира се, да намеси в разговора семейството ми, да ми каже колко биха се гордели с мен покойните ми родители или съпругата ми, когато разберат как съм успял да издействам по-голяма заплата за излъчения от мен кандидат: от неговото възнаграждение зависи комисионната за фирмата посредник, а върху нейната основа се изчислява и моята премия. Клас Граф обаче съзнаваше, че така би отишъл твърде далеч. Съзнаваше го, разбира се: бях се изправил очи в очи не с кого да е, а с човек, който явно ме превъзхожда.