Ю Несбьо - Ловци на глави

Шикерюд е сравнително дребен мъж с тъмна гъста коса като моята. Накарах го да се подстриже, преди да започне работа като началник охрана. Обясних му, че хората няма да се доверят на съмнителен тип с вид на импресарио на залязваща хеви рок банда. С прическата му се справих, ала не и с покафенелите му от шведски тютюн зъби. Нямаше как да променя и лицето му — издължено, с форма на гребло и силно издадена напред челюст. Понякога имам чувството, че покритите му с петна от тютюн зъби най-ненадейно ще захапят нещо във въздуха подобно на онези странни създания от филмите за извънземни. Ала не биваше да възлагам такива големи очаквания на човек със скромните амбиции на Шикерюд. Той е мързелив и иска да стане богат. Ето в това се изразяват конфликтите между желанията му и личностните му качества. Шикерюд притежава вродена склонност към криминални прояви и насилие, но мечтае за живот в мир и съгласие. Изпитва неистова потребност да си намери приятели, ала хората сякаш надушват, че в него се крие нещо гнило, и го отбягват. Шикерюд — непоправим, искрен романтик по природа, претърпявал безброй разочарования — търси любовта при проститутки. В момента е безнадеждно влюбен в Наташа — руска уличница с препълнен график — и отказва да ѝ изневери, въпреки че тя — доколкото успях да разбера — изобщо не проявява особен интерес към него. Уве Шикерюд е свободно плаваща мина, човек без котва, без собствена воля и без движеща сила; човек, който се носи по течението към неизбежна гибел. Човек като него би могъл да бъде спасен от друг, който мята въже около него и дава посока и смисъл на живота му. От човек като мен. Който би могъл да препоръча за началник охрана общителен, отруден млад мъж без досие. Останалото се оказа лесна работа.

Изключих компютъра и излязох.

— Ще се върна след час, Ида.

Докато слизах по стълбите, името ми прозвуча грешно. Определено се казваше не Ида, а Уда.

В дванайсет спрях на паркинга пред магазин от веригата „Рими“, който според GPS-a ми се намира на триста метра от адреса на Ландер. Устройството получих като подарък от „Патфайндър“ — сигурно като утешителна премия, в случай че не успеем да надвием конкуренцията и да им намерим най-подходящия кандидат за шефското място. Именно от „Патфайндър“ бързо ме въведоха в същността на GPS — Global Positioning System 6 6 Global Positioning System (англ.) — Глобална система за позициониране. — Бел.прев. . Обясниха ми как мрежа от двайсет и четири сателита, разположени върху околоземни орбити, определят с помощта на радиосигнали и атомен часовник местоположението ти на планетата — твоето и на GPS-предавателя ти — с точност до три метра. Ако сигналът е уловен от четири или повече сателита, GPS-ът ти съобщава дори височината, тоест дали си на земята, или си се качил на дърво. Тази навигационна система — точно като Интернет — е разработена за целите на американската отбрана. С нея смятали да насочват ракети „Томахоук“, бомби от хеликоптери „Пейв лоу“ и какви ли не още падащи от небето изненади, които военните искат да пуснат върху главите на точно определени хора. „Патфайндър“ не се стесняваха да намекнат, че са разработили и предаватели, осигуряващи им достъп до информация от наземни GPS-станции, чието съществуване се пази в тайна: мрежата не се влияе от атмосферните условия, а предавателите проникват дори през дебели стени. Началникът в „Патфайндър“ ме осведоми и за още една подробност: за да заработи GPS-системата, е нужно в изчисленията да се вземе предвид, че една секунда на Земята не е равна на една секунда за сателит, движещ се с бясна скорост из космоса — там времето се изкривява и човек остарява по-бавно. Сателитите чисто и просто доказват теорията за относителността на Айнщайн.

Волвото ми се мушна в редицата с автомобили от същата ценова категория. Изключих двигателя. Никой нямаше да запомни колата ми. Взех черната папка и поех по склона към къщата на Ландер. Оставих сакото си в колата. Бях се дегизирал в син гащеризон без емблеми или лого. Шапката с козирка скриваше косата ми, а слънчевите очила не ми придаваха подозрителен вид, защото за щастие Осло е град, благословен с прекрасни слънчеви есенни дни. За всеки случай погледнах надолу, докато се разминавах с момиче от филипински произход — от онези, дето бутат детски колички вместо богаташките в квартала. На улицата на Ландер не се виждаше жива душа. Слънцето блестеше в панорамните прозорци. Погледнах часовника „Breitling Air-wolf“ — подарък от Диана за трийсет и третия ми рожден ден. Дванайсет и шест. От шест минути алармата в къщата на Йеремиас Ландер е деактивирана. Това се бе случило при пълна секретност и осъществено от компютър в апаратната на охранителната фирма „Триполис“ посредством програмнотехнически трик. Временното изключване на системата нямаше да бъде регистрирано в дневния протокол за неизправности и токови удари. Денят, когато препоръчах кой да бъде началникът на охраната в „Триполис“, се оказа наистина благословен.