Ю Несбьо - Ловци на глави

— Глупаво ли ти се струва, Рогер? — чух угрижения ѝ глас, а после и моя:

— Не, не.

Тя долепи устни до бузата ми.

— Толкова си мил, скъпи. Ще продаваме друг път. Сега си градим имидж на изключителна галерия. Нали и ти си ми казвал колко важно е това.

Насилих се да се усмихна.

— Разбира се, скъпа. Най-добре да сме изключителни.

Тя грейна.

— Имам и една изненада. Ангажирах диджей за партито след изложбата! Онзи от „Бло“, който пуска соул от седемдесетте — най-добрият в града по твоите думи…

Тя плесна с ръце. Имах чувството, че усмивката ми се отлепи от лицето, падна и се строши на пода. Ала в отражението ми във вдигнатата ѝ чаша с шампанско, усмивката ми продължаваше да си стои на мястото. Акордът G11sus4 на Джон Ленън отново отекна и Диана извади телефона от задния си джоб. Гледах я как чурулика на някой, който се питаше дали да дойде.

— Ама разбира се, Миа! Вземи и детето. Ще я преоблечеш в кабинета ми. Искаме детска глъчка, разбира се! Тъкмо ще освежи атмосферата. Имам само едно условие: да ми дадеш да я гушкам.

Господи, колко обичам тази жена.

Погледът ми отново се плъзна над събралото се множество. И се спря изведнъж върху малко, бледо лице. Приличаше на нея. На Лоте. Същите тъжни очи, които видях тук за пръв път. Но не беше тя. Затворена страница. И все пак образът ѝ продължи да ме преследва като бездомно куче цяла вечер.

— Закъсня — отбеляза Фердинанд при влизането ми в кабинета. — И си снощен.

— Свали си краката от бюрото — наредих, заобиколих го, включих компютъра и дръпнах шнура на щорите.

Светлината вече не беше толкова натрапчива. Свалих си очилата.

— Това означава ли, че вернисажът пожъна голям успех? — изхленчи Фердинанд в онзи гласов регистър, който пронизва мозъка ми до болка.

— Танцувахме по масите — отвърнах и погледнах часовника. Девет и половина.

— Защо светът е устроен така, че най-забавните купони стават в мое отсъствие? — въздъхна Фердинанд. — Имаше ли известни хора?

— Известни на кого? На теб ли?

— Светски особи, глупако.

Фердинанд придружи думите си с характерния удар във въздуха с чупка в китката. Бях престанал да се дразня от жеста, който според него му придавал вид на модел в ревю.

— Неколцина.

— Ари Бен 3 3 Ари Бен (р. 1972) — норвежки писател и съпруг на норвежката принцеса Мерта Луисе, дъщеря на настоящия крал на Норвегия Харал V. — Бел.прев. ?

— Не позна. Не си забравил за срещата с Ландер и клиента тук в дванайсет днес, нали?

— Знам, знам. Ханк фон Хелвете 4 4 Ханк фон Хелвете — букв. „Ханк от ада“ — артистичен псевдоним на норвежкия вокалист, басист и актьор Ханс Ерик Дювик Хюсбю (р. 1972). — Бел.прев. ? Вендела Шишебум 5 5 Вендела Шишебум (р. 1967) — известна телевизионна водеща и фотомодел. — Бел.прев. ?

— Излизай от кабинета ми. Имам работа.

Фердинанд си придаде обидено изражение, но престана да ми досажда. Докато вратата се хлопваше зад гърба му, вече пишех името на Клас Граф в Гугъл. След няколко минути знаех, че шест години е бил главен мениджър и съсобственик в „ХОТЕ“, зад гърба си има брак с белгийски фотомодел и през 1985-а е станал шампион на Холандия по военен петобой. Изобщо не се изненадах, че не открих нищо повече за него. Това никак не ме смущаваше. Днес в пет часа щях да приложа олекотената версия на Инбау, Рийд и Бъкли и да разбера каквото ми е нужно. Преди това обаче имах да свърша една работа. Съвсем дребно завоевание. Облегнах се и затворих очи. Обожавах тръпката, но ненавиждах чакането. Отсега сърцето ми биеше учестено. В главата ми се прокрадна изкусителна мисъл: колко по-доволен щях да се чувствам, ако ми предстоеше завоевание, което би накарало сърцето ми направо да блъска в гърдите. Осемдесет хиляди. Тази сума е по-нищожна отколкото звучеше. В моите джобове щеше да се стопи по-бързо отколкото делът на Уве Шикерюд — в неговите. Понякога му завиждах за простия му живот, за самотата му. По време на беседата за поста на началник охрана, главно гледах да се уверя, че около него не слухтят твърде много уши. Защо избрах точно него? Първо, държеше се отбранително-агресивно. Второ, парираше въпросите ми по начин, който ме наведе на мисълта, че тази разпитна техника му е позната. Затова направо се слисах, когато не го открих в регистъра на осъжданите лица. Свързах се с една жена — наш информатор, но извън официалните списъци на назначените при нас служители. Нейната позиция ѝ осигурява достъп до „архива на превъзпитаните“, където се вписват имената на всички оправдани обвиняеми. Данните в този архив не подлежат на унищожение. Нашият информатор ми съобщи, че съм на прав път: Уве Шикерюд бил привикван на доста разпити в полицията и познавал отлично деветте стъпки на разпита по Рийд. Не бил осъждан. Това ми подсказа, че този тип не е идиот, а страда от тежка форма на дислексия.