Ю Несбьо - Ловци на глави

В шест дъждът спря. На запад хоризонтът потапяше фиорда на Осло в златисто сияние. Вкарах волвото в гаража, изключих двигателя и изчаках вратата зад мен да се затвори. Изгасих светлината в купето, отворих черната папка и извадих днешния улов: „Брошката“. Ева Мудочи.

Вгледах се в лицето ѝ. Мунк положително е бил влюбен в нея. Иначе не би могъл да я изобрази така. Нарисувал я бе като Лоте; беше уловил безгласната болка, тихото безумие. Изругах полугласно и си поех рязко дъх, та въздухът чак изсвистя през зъбите ми. Откачих тапицерията на тавана над главата ми. Това беше лично мое откритие, предназначено за укриването на картини, които ще се пренасят през граница. Просто свалих вътрешния таван на автомобила — или „кората“ на шофьорски език — от мястото, където се крепи за предното стъкло. После залепих две ленти с репейчета от вътрешната страна и след кратка внимателна работа по осветлението в купето си направих перфектно скривалище. Проблемът при пренасянето на големи картини, особено ако става въпрос за стари, сухи платна, рисувани с масло, е, че трябва да се държат в хоризонтално положение, а не да се навиват на руло. Иначе има риск да се наруши горният слой боя и това да съсипе картината. С други думи, пренасянето изисква място, а картините са багаж, който се набива на очи. Ала на моя таван с площ четири квадратни метра има достатъчно място дори за големи платна. Благодарение на изобретението си те остават скрити от погледа на ревностни митничари, а кучетата им, за щастие, не са обучени да търсят миризма на боя и лак.

Пъхнах Ева Мудочи в скривалището, закрепих отново кората на тавана с репейчетата, излязох от колата и влязох вкъщи.

На хладилника намерих бележка от Диана. Излязла с приятелката си Катрине; щяла да се прибере около полунощ. Дотогава оставаха близо шест часа. Отворих си бутилка „Сан Мигел“, седнах на фотьойла до прозореца и зачаках. Взех си втора бутилка и се сетих за един цитат от книга на Юхан Фалкбергет 7 7 Юхан Фалкбергет (1879-1967) — норвежки писател, журналист и политик. — Бел.прев. , който Диана ми прочете, когато бях болен от заушка: „Пием според жаждата си.“

Тогава пазех леглото с висока температура. Боляха ме бузите и ушите. Бях заприличал на плувнала в пот плажна топка. Лекарят ме прегледа, измери ми температурата и ни успокои:

— Няма нищо страшно.

Аз не се притеснявах особено. Чак след като Диана настоя, лекарят неохотно спомена неприятни думи от рода на „менингит“ и „орхит“. С още по-голямо нежелание ни преведе какво означават тези медицински термини: „възпаление на мозъчната обвивка“ и „възпаление на тестисите“. Побърза да добави, че подобни усложнения са „рядкост във вашия случай“.

Докато боледувах, Диана слагаше студени компреси на челото ми и ми четеше на глас от „Четвъртата стража“ на Юхан Фалкбергет. Понеже нямах с какво друго да занимавам застрашения си от възпаление мозък, я слушах внимателно. Две неща ми направиха силно впечатление. Първо, как отец Сигисмюн оправдава един пияница с думите „пием според жаждата си“. Вероятно съм запомнил изречението, защото съм намерил утеха в този възглед за човека: ако е в природата ти, не е грешно.

Второто нещо, което ме впечатли, беше цитат от обясненията на Понтопидан 8 8 Ерик Понтопидан (1698-1764) — датски теолог и епископ, написал наръчник с обяснения на катехизиса на Мартин Лутер. — Бел.прев. . Той твърди, че човек е способен да погуби душата на свой близък, да я зарази, да я завлече със себе си в грехопадение и да я лиши от спасение. Този цитат не ми подейства никак успокоително. А мисълта, че бих омърсил ангелските криле на Диана, ме разубеди да я посветя в начините ми как си набавям допълнителни доходи.

Шест дни тя бдеше неотлъчно над мен. Грижите ѝ хем ми харесваха, хем ме притесняваха, защото знаех, че не бих сторил същото за нея, ако боледува от нищо и никаква заушка. Затова я попитах с неподправено любопитство защо го прави.

— Защото те обичам — простичко ми отговори тя.

— Не съм тежко болен.

— Вероятно няма да имам възможност да ти покажа любовта си друг път. Ти боледуваш много рядко.

Прозвуча като упрек.

На следващия ден станах от леглото, отидох на интервю във фирма на име „Алфа“ и им заявих, че ако не ме назначат, са пълни идиоти. Знаех защо им го казах с такава непоколебима самоувереност. Защото само едно нещо на света кара мъжа да си надрасне височината и то е признанието на жена, че го обича. Независимо колко неубедително го е излъгала, част от него винаги ще ѝ бъде благодарна за това обяснение в любов и тайно ще я обича.