Ю Несбьо - Ловци на глави

— Разбирам накъде биеш. Отговорът е да, всички апартаменти в сградата имат общ договор с охранителна фирма. Работниците нямат ключ, защото са в жилището ми от осем до четири, каквито са изискванията за реда в кооперацията. А когато са в апартамента, почти винаги и аз съм там.

— Съветвам те да не ги оставяш без надзор. Знаеш ли името на охранителната фирма?

— „Три нещо си“. Всъщност мислех да питам жена ти дали картината на Рубенс е оригинална. Не съм споменавал на никого за находката си, разчитам на твоята дискретност.

— Разбира се. Ще я попитам и ще ти се обадя.

— Благодаря, оценявам жеста. Засега знам само, че дори да е оригинал, не е сред най-известните произведения на художника.

По лицето ми пробяга усмивка.

— Жалко наистина. Да се върнем на деловия въпрос. Обичам да действам експедитивно. Кога можеш да се видиш с „Патфайндър“?

— Няма значение.

— Добре — замислих се, докато оглеждах календара си. Работници от осем до четири. — За „Патфайндър“ е най-добре да дойдат в Осло след работно време. Хуртен се намира на около час път с автомобил. Какво ще кажеш да насрочим срещата тази седмица около шест часа? — помъчих се да звуча съвсем непринудено, но фалшивият тон пищеше в ушите ми.

— Удобно ми е — отвърна Граф, който сякаш не забеляза нищо. — Само да не е утре, иначе няма проблем — додаде той и стана.

— Ще го уредя за друг ден, защото е сложно да ги повикам в последния момент — уточних аз. — Ще ти се обадя на посочения номер.

Изпратих го до рецепцията.

— Ще повикаш ли такси, Да? — по изражението на Уда или Ида се помъчих да разбера дали приема съкращението на името си, но Граф ме прекъсна:

— Няма нужда, дойдох с колата. Поздрави жена си. Ще чакам да ми се обадиш.

Подаде ми ръка, а аз я стиснах с широка усмивка.

— Ще се опитам да ти се обадя довечера, щом утре си зает.

— Добре.

Не знам защо не спрях дотук. Ритъмът на общуването и усетът, който ми подсказва кога да приключа разговора, ми диктуваха да изрека заключителното „ще се чуем“. Вероятно още тогава съм усещал призивите на някаква интуиция, някакво предчувствие или страхът ме е правел изключително предпазлив.

— Ремонтът все пак е много ангажираща дейност — отбелязах.

— Не е това. Ще пътувам до Ротердам със сутрешния полет, за да доведа кучето. Беше под карантина. Ще се прибера чак късно вечерта.

— Разбирам — кимнах и пуснах ръката му, за да не усети как се вцепених. — Каква порода е кучето ти?

— Нийтърски териер. Ловджийско, но е агресивно като бойно. Никак не е излишно да имаш такова куче в жилище с такива картини, нали?

— Прав си, така е.

Куче. Мразя кучета.

— Ясно — чух гласа на Уве Шикерюд в слушалката. — Клас Граф, улица „Оскар“ 25. Ключът е при мен. Ще го оставя в „Sushi & Coffee“ след час. Алармата ще бъде деактивирана точно в седемнайсет часа утре. Ще ми трябва някакво оправдание, за да остана да работя утре следобед. Впрочем защо ми съобщаваш в последния момент?

— Защото след утрешния ден в апартамента ще доведат куче.

— Добре. Но защо не го направиш през работно време както досега?

Младият мъж в костюм на „Корнелиани“ и очила в стил „голям съм задръстеняк“ се задаваше по тротоара. Обърнах му гръб, за да не се налага да го поздравявам, и долепих устни съвсем близо до слушалката:

— Искам да съм сто процента сигурен, че вътре няма да има работници. Обади се веднага в Гьотеборг и поръчай да ти намерят свястна репродукция на Рубенс. Има много, но ти ще настояваш за качествена. Кажи им да е готова, когато довечера им занесеш литографията на Мунк. Всичко може да се случи в последния момент, а е важно да имам репродукцията за утре. Разбра ли?

— Да, да, разбрах.

— Кажи на онези в Гьотеборг, че утре вечер ще им занесеш оригинала на Рубенс. Запомни ли заглавието на картината?

— Да, да. „Залавянето на каталунския глиган“. От Рубенс.

— Не е точно това, но си близо до истината. Сигурен ли си, че можем да разчитаме на този укривател?

— За бога, Рогер. Повтарям ти за стотен път: да!

— Само питам!

— Чуй ме. Този тип е наясно, че излъже ли веднъж, изхвърча от играта за цял живот. Крадецът наказва крадците по-безжалостно от всички.

— Чудесно.

— Само още нещо: налага се да отложа второто пътуване до Гьотеборг с едно денонощие.

Не представляваше проблем. И преди бяхме отлагали пътувания. Рубенс щеше да е на сигурно място под тавана на колата ми. И все пак косите ми настръхнаха.

— Защо?

— Довечера ще имам гостенка.