Питър Мей - Човекът от остров Луис

— Той не ми даде да се обадя в полицията — рече почти истерично младежът. — Не ми даде. Каза, че само щели да объркат всичко. Аз те търсих, Фин, търсих те по телефона. Защо не ми вдигна?

Самият Доналд стоеше като истукан, местейки трескаво очи между Дона и бебето. Гласът излезе измежду устните му като дрезгав шепот.

— Добре ли сте?

Дона успя само да кимне, притиснала здраво хленчещата Ейли до гърдите си. Погледът на баща ѝ срещна този на Фин и в него за миг трепна споменът за принципите, отстоявани в онази пиянска нощ след побоя в дъжда, а после и в хладната светлина на утрото, на ветровитите скали край брега. Всички те бяха разбити на късове с едно дръпване на спусъка. После той отмести очи към мъжа, когото бе застрелял — проснат сред разпилените украшения на килима, в локва от собствената му кръв, — и стисна клепачи, за да прогони образа.

— Боже, прости ми — промълви.

Вече нямам понятие какво става. Ушите ми още звънят и едва чувам. Знам само, че се е случило нещо ужасно. Настаниха ме в кухнята, за да не преча, а разни хора постоянно влизат и излизат от съседната стая. Проклетото куче не спира да лае.

Отвън в тъмното проблясват сини и оранжеви светлини, а по-рано чух да бръмчи и хеликоптер. През живота си не съм виждал толкова полицаи на едно място. Сержантът, който идва да говори с мен в „Солас“, също е тук. Познавам го по особената плешивина на челото.

Чудя се само защо и свещеникът от Кробост е дошъл. Мярнах го по едно време и ми се стори отпаднал, болнав. Жал ми е за него. Виж, баща му беше друго нещо. Умееше да внушава страх от бога. Да пукна обаче, ако знам как се казваше.

Една жена влиза в кухнята. Виждал съм я някъде, но не се сещам къде. Смътно ми напомня на Кейт. Тя придърпва един стол и сяда срещу мен. Привежда се над масата и улавя ръцете ми в своите. Харесва ми как ме докосва. Дланите ѝ са меки и топли, а красивите ѝ тъмни очи гледат право в моите.

— Помниш ли болницата „Свято сърце“, Джони? — пита, но това не ми говори нищо. — Където ви отведоха с Питър, след като паднахте в онази дупка в скалите. Ти си счупи ръката, а той хвана пневмония.

— Там имаше монахини — казвам.

Странно, почти ги виждам отново в оня жълтеникав сумрак на отделението. В черните им одежди и бели калимавки.

Тя се усмихва и стиска ръката ми.

— Точно така. Сега болницата е дом за възрастни хора, Джони. Ще помоля Маршели да ти позволи да останеш там, а аз ще идвам всеки ден да те виждам. Ще обядваме вкъщи, ще ходим на разходки до Плажа на Чарли и ще си говорим за Дийн, а също и за хората, които сме познавали тук, на острова.

Очите ѝ наистина са прекрасни. Как само се усмихват насреща ми.

— Кажи, Джони, искаш ли?

Стискам ръката ѝ в отговор и ѝ връщам усмивката, спомняйки си за онази нощ, когато я бях видял да плаче на покрива на сиропиталището.

— Да, искам — отвръщам.

Бих искал да отправя сърдечни благодарности към хората, отделили щедро от своето време и допринесли с опита си за създаването на тази книга. В частност, искам да изразя признателност към патолога доктор Стивън К. Кампман от Сан Диего, Калифорния; Доналд Кембъл Вийл, бивш възпитаник на сиропиталището в Дийн; актрисата Мери-Алекс Къркпатрик, (Аликсис Дали) за прекрасното гостоприемство по време на престоя ми в Южен Уист; Дерек (Плуто) Мъри, за съветите му по келтски език; Мариън Морисън, регистратор в отдела по гражданско състояние в Тарбърт; Бил Лоусън от посетителския център „Шелъм“ в Нортън, остров Харис, който се занимава с родословната и социална история на Хебридските острови вече повече от четирийсет години.

Известен модел бойни кинжали от Втората световна война. — Б.пр.

Огньове, палени в нощта на 5 ноември, в чест на т.нар. „Барутен заговор“ срещу крал Джеймс I през 1605 г. — Б.пр.

Бивше село, намиращо се сега на територията на гр. Единбург. — Б.пр.

Мексиканско ястие от месо с лют сос. — Б.пр.

Решетка от метални греди или пръти, монтирана над изкоп в земята. Позволява преминаването на хора и автомобили, но спира добитъка и овцете. — Б.пр.

На шотландския остров Луис, където се развива действието, се съблюдава традицията за Сабат — седмия ден за почивка, отбелязван в неделя. — Б.пр.

Принудителни изселвания на арендатори на земя в Шотландия през XVIII и XIX век вследствие на стопански реформи. — Б.пр.