Питър Мей - Човекът от остров Луис

Кейт остави чашата и се вкопчи в ръба на бара така, сякаш щеше да падне, ако се пуснеше.

— А аз щях да те последвам дори накрай света, Джони — промълви тихо. Тормод не реагира и тя отново погледна към Фин. — Вдовицата О’Хенли, при която живеех, ме вземаше със себе си, когато гостуваше при братовчедка си Пеги на остров Харис. За Великден и Коледа, а също и през лятото. Стана така, че синът на Пеги се удави в залива и ние отидохме на погребението му. Аз го бях срещала няколко пъти. Свястно момче беше. Както и да е, къщата беше пълна с роднини и мен ме сложиха да спя на пода в стаята му. Цяла нощ не успях да затворя очи. Някой, вероятно родителите му, бе сложил акта за раждане върху скрина. И аз реших, че при цялата суматоха около погребението няма веднага да забележат липсата му. А когато това стане, никой няма да я свърже с мен.

— Но защо ви е бил нужен? — попита Маршели.

— Мина ми през ум, че ако ще бягаме заедно, може да му потрябва нова самоличност. А трудно щеше да се сдобие с нея без акт за раждане. — Тя дръпна замислено от цигарата си. — Тогава дори не подозирах при какви обстоятелства ще му се наложи да го използва. Съвсем различни от онова, което планирахме. — Върху устните ѝ трепна лека усмивка, пропита с горчива ирония. — Колкото до мен, нещата се оказаха много по-прости. Трябваше само да се регистрирам с ново име в актьорския профсъюз и от старата Кейт не остана и помен. Вече бях актрисата Мораг Макюън. Свободна да играя каквато роля си пожелая, на сцената или извън нея. Никой нямаше да заподозре, че съм просто едно бедно, изоставено сираче, изпратено като робиня на някаква вдовица от островите.

В стаята настана тишина, натежала от незададени въпроси и неизказани отговори. Тормод бе първият, който я наруши с думите:

— Може ли вече да си ходим у дома?

— След малко, татко.

Фин се обърна към Кейт.

— Питър е бил убит на Плажа на Чарли, нали?

Тя прехапа устна и кимна едва забележимо.

— В такъв случай мисля, че е крайно време всички да узнаем истината за случилото се.

— Джони ме накара да обещая, че няма да кажа на жива душа. И досега не съм казвала.

— Било е много отдавна. Сигурен съм, че ако можеше, той и сам би ни разказал. Но сега трупът на брат му е открит. Изровен от едно мочурище на остров Луис. Предстои разследване за убийство. Затова е важно да узнаем. — Той се поколеба. — Не го е сторил Джони, нали?

— За бога, не! — Кейт изглеждаше потресена от идеята. — Той по-скоро би загинал сам, отколкото да позволи и косъм да падне от главата му.

— А кой тогава?

Тя помълча няколко секунди, сетне угаси цигарата си в пепелника.

— Най-добре да отидем на място. Така по-добре ще си представите историята.

Маршели нахлупи шапката върху главата на баща си и тримата я последваха към антрето, където тя взе връхната си дреха от закачалката и се наведе, за да прегърне Дино.

Пътьом Фин взе вече заредения си мобилен телефон от колата и го включи. Имаше четири съобщения на гласовата поща, но можеше да ги прослуша и по-късно. Той захлопна вратата и притича към вече бръмчащия розов кабриолет.

Потеглиха със спуснат гюрук, като Кейт натисна газта надолу по хълма. Ушите на Дино плющяха на топлия пролетен вятър, а Тормод се смееше от възторг, уловил с две ръце шапката си, за да не хвръкне. Фин се зачуди дали църквата на хълма, началното училище или старото гробище няма да събуди у него някакви спомени, но той не им обърна никакво внимание.

— Е, пристигнахме.

Кейт спря на банкета край Плажа на Чарли, точно над тревясалите руини на старата къща. Малката група слезе от колата и пое предпазливо надолу по пътеката. Тук времето бе по-ветровито, но все още меко и приятно. Слънцето се спускаше над западния хоризонт, разливайки течно злато върху спокойното море.

— Точно като в онази вечер — каза Кейт. — Но когато стигнах тук, вече се бе мръкнало, а затишието бе затишие пред буря. Над островите Линдей и Фудей се събираха черни облаци, които всеки момент щяха да прекосят залива и да дойдат насам.

Тя се подпря с ръка върху останките от каменната стена и погледна към Дино, който тичаше като пощурял, разхвърляйки пясък с лапите си.

— Както споменах, отначало се срещахме на кея в Хаун и заедно прекосявахме хълма насам. Но след като един-два пъти за малко не ни хванаха, решихме, че е твърде рисковано, и започнахме да идваме поотделно.

Дино нагази в пяната на прилива и взе да лае срещу залеза.

— Въпросната вечер аз закъснях. Вдовицата О’Хенли не беше добре и дълго време снова из къщата, преди да се оттегли в стаята си. Дотичах, останала без дъх, но за мое разочарование от Джони нямаше и следа. — Тя направи пауза, изгубена в спомена. — После чух гласове, които се носеха откъм края на плажа. Те се извисяваха дори над шума на вятъра и вълните и нещо в тях моментално ме накара да застана нащрек. Скрих се ето тук, зад стената и наблюдавах случващото се.