Питър Мей - Човекът от остров Луис

— Отключено е — прошепна тя. — Никога не заключвам.

Той натисна дръжката и влезе в антрето, като направи знак на останалите да изчакат. По карирания килим имаше разпилени още стъкла. И тук лампата бе счупена.

Фин затаи дъх и се заслуша, но не можеше да чуе нищо освен джафкането на териера в прегръдките на стопанката му отвън.

Вратата на всекидневната беше открехната и през нея се виждаше проблясването на сребърния гепард под лунната светлина, нахлуваща през френските прозорци. Още от прага той долови нечие присъствие, а след миг в мрака прозвуча приглушен бебешки плач.

Някой драсна клечка кибрит и пламъкът ѝ освети кръглото лице на Пол Кели, отпуснат в едно кресло в дъното на стаята. Той пуфна няколко пъти пурата си, докато краят ѝ не се разгоря като въглен, а после се пресегна и запали настолната лампа до себе си. Едва тогава Фин зърна пушката с отрязана цев в скута му.

Срещу него, на ръба на дивана, седеше Дона с бебето на ръце. Младият чернокос мъж от къщата в Единбург стоеше прав до нея с друга отрязана пушка, насочена в главата ѝ. Изглеждаше напрегнат. Колкото до Дона, тя приличаше на призрак — бледа, посърнала и разтреперана.

Фин чу хрущене на стъкло зад гърба си, последвано от удивеното ахване на Мораг. Кучето бе притихнало, затова пък възгласът „О, боже мой!“ на Маршели прозвуча почти оглушително.

През последвалите секунди тишина никой не помръдна. Фин недоумяваше как да прецени ситуацията. Кели надали бе дошъл чак дотук само за да го сплаши.

Когато последният заговори, гласът му бе неестествено спокоен.

— Още от самото начало предположих, че Джон Макбрайд е убил братята ми. Но докато изпратя хора тук, вече бе изчезнал безследно. Сякаш никога не е съществувал. — Той направи пауза и дръпна от пурата си. — До днес. Е, сега ще има възможността да гледа как дъщеря му и правнучката му умират. — Устните му се разкривиха в жестока, застрашителна гримаса. — Аз също гледах как Дани и Там умират в ръцете ми. Бях в антрето зад тях в нощта, когато той ги застреля и остави кървящи на стълбите. Сега е негов ред да разбере как съм се чувствал. Цял живот чакам този ден.

— Ако убиеш един от нас — каза Фин, — ще трябва да убиеш всички ни.

— Не думай — отвърна Пол Кели, като присви очи, искрено развеселен.

— Няма как да го направиш едновременно. Гръмни момичето и ще си имаш работа с мен.

Другият вдигна пушката и я насочи към гърдите му.

— Защо тогава да не започна първо с теб?

— Това е лудост! — Гласът на Маршели разцепи тягостната тишина. — Баща ми е в напреднал стадий на деменция. Безсмислено е да убивате когото и да било. За него просто няма да има значение.

— Но ще има за мен — отвърна хладно Кели. — Привърженик съм на правилото „око за око“.

— Само дето няма да бъде око за око, господин Кели — пристъпи напред Мораг, уловила Дино в прегръдките си, — а ще е чисто и просто убийство. Вие не бяхте на моста в онази нощ, но аз бях. Питър Макбрайд изобщо не е блъскал брат ви. Патрик се стресна от идването на ченгетата и сам изгуби равновесие. Така или иначе, щеше да падне, а Питър рискува живота си, като притича до парапета и се опита да го хване. Братята ви убиха невинно момче. Един беден, слабоумен младеж, който не би наранил и муха. И си получиха заслуженото. Всичко е приключено, забравете!

Но Кели поклати глава.

— Трима от братята ми са мъртви заради Макбрайд. Време е за разплата.

Той се обърна и насочи пушката към Дона и бебето. Фин в отчаяние понечи да се хвърли отгоре му и видя как по-младият мъж се прицелва в него.

Звукът на изстрела в затвореното пространство на стаята бе оглушителен. Въздухът се изпълни с късчета стъкло и Фин усети как те се впиват в лицето и ръцете му, които неволно бе вдигнал, за да се предпази. Обсипаха го топли пръски кръв, а миризмата ѝ изпълни ноздрите му. Пред объркания му взор едрото туловище на Пол Кели политна назад и се стовари върху стената със зееща дупка по средата на гърдите, а сетне се свлече на пода с израз на пълно недоумение, застинал върху лицето. Някоя от жените пищеше. Дино лаеше неистово. Ейли плачеше. Отнякъде полъхна студен вятър и той се обърна. Доналд Мъри стоеше от външната страна на разбития от изстрела прозорец, с ловна пушка, насочена сега в корема на придружителя на Кели. Младият мъж стъписано вдигна ръце. Фин се спусна, грабна оръжието му и го захвърли в другия край на стаята. Едва тогава Доналд свали пушката. Зад гърба му, в тъмното, се виждаше пребледнялата физиономия на Фионлах.