Питър Мей - Човекът от остров Луис

Фин можеше да отгатне по унесеното ѝ изражение, че сега тя отново е там, стаена в мрака сред тревите, гледаща с ужас разиграващата се на плажа под нея сцена.

— Видях четири силуета. Отначало не успях да различа кои са, нито какво правят. Но после облаците се разпръснаха, луната се показа и аз едва не изкрещях.

С разтреперани пръсти, тя извади цигара и я запали, прикривайки я с шепа от вятъра. В този момент телефонът на Фин иззвъня и той го изрови от джоба си. Беше Фионлах, но във всички случаи можеше да почака. Не му се щеше да прекъсва Кейт, затова го изключи и го прибра обратно.

— Бяха край ръба на водата — продължи тя. — Питър беше гол, с вързани ръце и крака. Двама млади мъже го влачеха за примка, окачена на врата. На всеки няколко метра спираха и го изправяха с ритници, а после го теглеха отново, докато падне. Джони също беше с тях и отначало не можах да разбера защо не се намесва. После обаче забелязах, че китките му са вързани, а между глезените му минава две педи въже, ограничаващо движенията му. Така че можеше само да пристъпва подире им и да ги умолява да спрат.

Фин хвърли поглед към Маршели, която със сковано от ужас лице слушаше описанието на своя баща — сломен и безпомощен, просещ пощада за брат си. И си даде сметка, че колкото и добре да смяташ, че познаваш някого, няма как да отгатнеш през какви изпитания е минал в живота си.

Гласът на Кейт сега бе тих и дрезгав от емоцията и те едва го долавяха през шума на вятъра и морето.

— Влачиха клетия Питър така трийсет или четирийсет метра, като непрестанно се смееха и подвикваха. После изведнъж спряха и го накараха да коленичи там, в мокрия пясък. Вълните обливаха краката му и аз видях остриета, проблясващи под лунната светлина. — Тя се обърна към тях, преживявайки наново всеки зловещ миг, на който бе станала свидетел в онази нощ. — Не можех да повярвам на очите си. Мина ми през ума, че Джони и аз сигурно все пак сме се срещнали и сме правили любов, а аз просто съм заспала и сънувам кошмар. Джони се опита да ги спре, но единият от тях го удари и той падна във водата. После същият мъж започна да ръга Питър в гърдите, докато другият го държеше изотзад. Ножът се издигаше и спускаше отново и отново, а от острието му капеше кръв. Трябваше да прехапя юмрук, за да не закрещя на глас.

Тя отправи взор през плажа към плискащите се вълни, съживявайки наново в съзнанието си всяка потресаваща подробност.

— Накрая онзи отзад прокара своя нож през гърлото на Питър. Само едно рязко движение, и аз видях струята кръв, пръснала от шията му. Джони се гърчеше и крещеше като обезумял, докато брат му само стоеше на колене, с отметната назад глава, а животът се изцеждаше от него. Това не отне дълго и те просто го пуснаха да падне по лице във водата. Дори оттук видях как пяната на вълните порозовя. А убийците се обърнаха и си тръгнаха, сякаш нищо не се беше случило.

— Успяхте ли да ги разпознаете? — попита Фин.

— Да — кимна Кейт. — Двамата братя на Патрик Кели, които бяха заедно с нас в онази ужасна нощ на моста при Дийн. Знаете ли за случая?

— Не в подробности.

— Патрик, който падна и се преби, беше най-големият от братята. А другите, Дани и Там, обвиниха Питър. Решиха, че той го е блъснал. — Тя поклати горчиво глава. — Един господ знае как са разбрали, че сме тук. Но ни откриха и дойдоха, за да дирят отмъщение.

Тя обърна взор към морето. Сякаш в унисон с нейния разказ, повърхността му бе обагрена в пурпурно от последните лъчи на залязващото слънце.

— Щом си тръгнаха, аз изтичах до мястото, където Джони коленичеше над тялото на Питър. Приливът се плискаше около тях, пясъкът бе пропит с кръв, а водата все още бе розова. Той виеше като ранен звяр. Никога не съм виждала човек в такова състояние. Беше като обезумял, не ми даваше дори да го докосна. Казах му, че ще доведа помощ, но той скочи на крака и ме сграбчи за раменете. — Кейт хвърли поглед към Тормод. — Лицето, което се взираше в мен, не беше на Джони. Това бе друг човек, неузнаваем, като обладан от демон. Накара ме да се закълна в душата си, че докато съм жива, няма да проговоря за това. Аз не разбирах, бях на път да изпадна в истерия. Тези момчета току-що бяха убили собствения му брат. Но той ме разтърси силно, зашлеви ми шамар и каза как са го заплашили, че ако някой разбере, ще се върнат да убият и мен.

Тя се обърна към Фин и Маршели.

— Затова щял да изпълни всичко, както са му заръчали. А то бе да се отърве сам от тялото и да не казва никому. Ако не иска да изгуби и мен. — Тя направи отчаян жест. — Точно тогава не давах пукната пара. Настоях да отидем в полицията. Но той категорично отказа с думите, че ще погребе Питър там, където никой няма да го открие, а после има да свърши нещо. Не уточни какво — каза само, че го дължи на майка си, задето не е спазил даденото обещание.