Питър Мей - Човекът от остров Луис

Докато тя говореше, старият Тормод бе приседнал върху останките от зида, зареял празен взор над Плажа на Чарли. Слънцето най-сетне се бе скрило отвъд хоризонта и по тъмнеещото небе проблясваха първите звезди. Фин се зачуди дали нейният разказ, така ярко пресъздаващ събитията от онази нощ, поне отчасти не докосва съзнанието му. И дали самото му присъствие на мястото след всички тези години няма да пробуди някакви смътни спомени. Но същевременно си даде сметка, че надали някога ще узнае отговора.

Толкова трудно си спомням нещата. Знам, че са там, в главата ми. Понякога ги усещам, но не мога да ги видя, да ги докосна. Страшно съм изморен. От цялото това пътуване, от разговорите, които не смогвам да проследя. А мислех, че ще ме водят у дома.

Поне плажът е хубав. Не чак като онези на остров Харис, но все пак. Прилича на сребрист полумесец.

Виж ти, луната вече е изгряла. И как само блести пясъкът на нейната светлина, сякаш е огрян отвътре. Май съм идвал тук и преди. Мястото ми изглежда познато. Може би с Кейт. И с Питър. Бедният Питър. Очите му продължават да са пред мен. Същите като на онази овца под навеса, когато Доналд Шеймъс я закла.

Понякога още сънувам гнева. Ледения гняв, породен от мъка и от вина. Помня добре как той ме изяждаше, унищожаваше и последното късче човечност в мен. В сънищата често виждам себе си. Като в стар, накъсан черно-бял филм. Как чакам. И чакам.

Нощта е топла, но аз не мога да спра да треперя. Звуците на града са толкова различни. Вече съм свикнал с островите и е странно да се озова отново сред високите сгради, автомобилите, хората. Толкова много хора. Но не и тук, не и тази нощ. Сега наоколо е тихо, шумът на трафика долита отдалеч.

Минава може би час, а аз продължавам да се крия сред храстите, приклекнал върху изтръпналите си крака. Но гневът ти дава търпение. Както страстта те кара да отлагаш мига на оргазма, за да го направиш по-сладък. А също те прави сляп за възможностите, за последствията. Притъпява въображението, заличава всичко, стеснява фокуса ти до една-единствена точка.

Ето че на входа светва лампа и всичките ми сетива се напрягат. Чувам щракването на бравата и изскърцването на пантите, преди те да излязат. И двамата. Един зад друг. Дани спира да запали цигара, докато Там се обръща да затвори вратата.

Тогава ставам и излизам отпред на пътеката. Под светлината. Искам те да ме видят добре. Да разберат кой съм и какво ще направя. Не ме е грижа кой друг ще види, стига те да знаят.

Клечката кибрит припламва пред лицето на Дани и аз зървам очите му. Те се разширяват от съзнанието, че ще го убия.

В този момент и Там се обръща и ме вижда.

Аз чакам.

Искам той също да разбере.

И той разбира.

Вдигам пушката и изпразвам първата цев. Зарядът улучва Дани право в гърдите и силата му го отхвърля назад към вратата. Никога няма да забравя ужаса в изражението на Там, докато натискам отново спусъка. Леко встрани от целта, но достатъчно точно, за да отнеса половината му глава.

После се обръщам и си тръгвам. Няма нужда да бягам. Питър е мъртъв, а аз съм свършил каквото трябва. По дяволите последствията! Дори съм спрял да треперя.

Не знам колко пъти съм го сънувал. Достатъчно, за да не съм сигурен вече дали е истина, или само сън. Но колкото и да се повтаря, нищо няма да се промени. Питър си остава мъртъв. И аз не мога да го върна обратно. Дадох обещание на майка си и го наруших.

— Хайде, татко. Става студено.

Обръщам се и виждам на лунната светлина Маршели, която се навежда, улавя ме под мишница и ми помага да стана. Изправям се, а тя нагласява шапката ми. Докосвам я с усмивка по лицето.

— Радвам се, че си тук — казвам. — Нали знаеш, че те обичам? Много, много те обичам.

— Странно — смръщи вежди Кейт, докато шофираше нагоре по алеята към къщата си. — Светлините са угасени. Таймерът отдавна трябваше да ги е включил.

Но едва когато гумите изтрополиха през решетката за овце, пред погледите им се разкри белият рейндж роувър, спрян до автомобила на Фин.

— Изглежда, имате посетители — обърна се той към нея. — Очаквате ли някого?

Тя поклати глава и всички слязоха от колата. Дино с лай се затича към вратата, но докато минаваха през терасата в тъмното, Фин усети хрущене на стъкло под подметките си. Крушката над входа беше разбита.

— Вземете кучето — каза на Кейт и нещо в тона му я накара незабавно да се подчини. Той бавно и предпазливо пристъпи напред и протегна ръка към бравата.