Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

Изчака до последния момент, докато не чу изскърцването на гаражната врата, след това се измъкна отзад и забърза към плажа.

Проклет да си, Питър. Къде, по дяволите, си скрил салама, приятелче?

В четвъртък сутринта към осем часа аз се бях сгушил в малкия си офис в Ню Йорк. Мислех си, че всичко, което може да се обърка, вече се е объркало. Телефонът иззвъня. Преди да вдигна слушалката, си промърморих:

– Ох, ох!

Обаждаше ми се Фентън от острова.

– О, драги, радвам се да те чуя – казах аз.

– Аха. Е, не се разделяй с тази си мисъл – отвърна ми той.

А след това ми разказа какво се е случило предишния ден. Когато приключи с разказа си, ми се искаше веднага да хукна обратно към Монток, но каква полза от това, мамка му?

– Имаш ли някаква представа кой може да е?

– На бас, че е едно от копелетата, които са убили Питър.

Казах на Фентън да се успокои и да внимава, после седнах зад бюрото, чувствайки се напълно безсилен, какъвто всъщност си бях. Сами се оказа прав. Империята отвръщаше на удара. И беше взела приятелите ми на прицел.

Хубавото за този ден се случи между девет и трийсет и пет и девет и трийсет и седем. Полин Грабовски, частен детектив, надникна в кантората и размаха под носа ми кесия с понички.

– Купих две с глазура, но смятам да изям само едната – рече ми тя с усмивка.

– Сигурна ли си? – усмихнах се в отговор.

– Несъмнено. Как си? Още ли спасяваш Калтака, дето е осъден на смърт в Тексас?

– Надявам се. Благодаря ти за добрите думи. И за сладкото удоволствие.

– De nada [8] За нищо (исп.). – Б. пр. , Джак. Това е само една поничка.

Най-добрият ми приятел едва не се беше удавил, а аз ядях поничка и флиртувах. Това не беше правилно. Но вие какво бихте направили?

Същата сутрин ми се обади Лора Ричардсън, административната секретарка на Уилям Монтроуз. Монтроуз, най-старшият съдружник и председател на управителния съвет, ме викаше на горния етаж. Казах си, че ако се канят да ме уволнят, брадвата надали щеше да вдигне всемогъщият Монтроуз, а някой анонимен шеф от "Личен състав".

И въпреки това металният вкус в устата ми не изчезна.

Вратите на асансьора се отвориха на четирийсет и третия етаж и аз пристъпих прага на корпоративния рай. Прекрасната Лора Ричардсън ме очакваше. Високата и царствена афроамериканка, чиято лъскава кожа превъзхождаше по блясък махагоновата ламперия, сияеше, докато ме водеше по дългия коридор до ъгловия кабинет на Монти. Целият етаж беше обгърнат от неземна тишина и покой.

– Не се притеснявай, самият аз все още не мога да свикна – каза ми Монтроуз по повод на панорамната гледка отвъд деветметровата стъклена стена на кабинета му.

Той и неговият колега съдружник седяха на еднакви черни кожени дивани. Зад тях се простираше Манхатън – от Площада на Обединените нации до моста "Уилямсбърг". Искрящият връх на Крайслер Билдинг сияеше точно в средата. Това ми напомни за Полин Грабовски и нейната невероятна татуировка... между другото.

– Познаваш Саймън – каза Монтроуз и кимна по посока на колегата си. Не ме покани да седна.

На стената имаше снимки на съпругата и петте му деца. Черно-белите фотографии внушаваха солидност като портретите на кралското семейство. Потомството му красноречиво говореше само за себе си.

– Тъкмо казвах на Саймън каква страхотна работа вършиш по проекта "Дирене на невинност". Всичко е от първостепенно качество. Всички смятат, че ти си много специален човек, Джак. Не гледат на теб като на човек, на когото ще бъде предложена работа тук, а като на реален съдружник. – След това усмивката му изчезна, а сребристосините му очи се присвиха. – Джак, преди няколко години аз загубих собствения си брат. Така че имам някаква представа за онова, което преживяваш в момента. Но също така ми се налага да ти кажа нещо, което ти явно не си знаел, иначе сигурно нямаше да действаш така, както действаш напоследък. Бари и Кемпиън Нюбауър и тяхната компания "Мейфлауър Ентърпрайсис" са много важни клиенти на тази фирма. Джак, ние сме на върха, на път сме да постигнем нещо много специално тук – каза Монтроуз, посочвайки с жест метрополията. – Като го излагаш на опасност, няма да върнеш баща си и брат си. И аз съм преживял същото, Джак. Хубаво си помисли. Всичко е много логично и съм сигурен, че го разбираш. Е, знам, че си зает, ето защо оценявам това, че ми отдели време за този малък разговор.

Стоях там, без да помръдна, мъчейки се да намеря най-правилния отговор, но в този момент Монти насочи вниманието си към Саймън. И аз останах да съзерцавам тила му.