Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Бетани продължи.

— Виж… извинявай. Това ли искаш да чуеш? На всички ни е трудно, уверявам те. Да не смяташ, че е лесно да си самотен родител? Райън не изостави само теб. Извинявай, но не мога непрекъснато да съм съвършена.

Поредната манипулация, стъпила на истини, използвани в подходящия момент, за да предизвикат подходящата реакция. Само че Бетани не можеше да съчувства на нескончаемите оплаквания на майка си, че е била изоставена от съпруга си, най-вече защото тя с лекота успяваше да го замести с други мъже. Ако не друго, отсъствието на баща й беше удобно за Селин и за игричките й.

Изоставената беше Бетани, не майка й.

— Получила си корицата? — неочаквано възкликна майка й иззад нея.

Бетани спря.

— Получила си корицата на „Ют Нейшън“, нали? — Студенината в тона на майка й се беше стопила.

Бетани си пое дълбоко въздух и изтласка гнева си на заден план.

— Да.

Стъпките на Селин бързо зачаткаха по дървения под.

— Толкова се гордея с теб, ангелче. — Ръката й докосна рамото на Бетани, но тя се дръпна.

— Не ме наричай така, знаеш, че не обичам.

— О, я се стегни! — Селин я прегърна.

Бащата на Бетани я наричаше „ангелче“, когато беше малка. Само че изобщо не се беше държал с нея като с ангелче, когато ги беше напуснал, затова тя вече мразеше да й викат така. Направо беше престъпление, че майка й избра точно тази дума в такъв момент. Добре дошли в майчиния свят!

Когато Селин се отдръпна, очите й грееха — явно беше забравила болезненото скастряне.

— Защо не ми каза? Кога научи? Прекрасна новина!

Бетани не си направи труда да отговори на въпросите — бяха само формални, а не проява на искрен интерес.

— Колко ще ти платят?

— Двайсет хиляди. Искат ме в Ню Йорк след три седмици за фотосесия.

В очите на майка й се изписа почуда.

— Много се гордея с теб.

Въпреки всичките щуротии на майка си, Бетани знаеше, че в този момент тя е искрена. И затова щеше да й остане предана.

— Наистина ли мислиш, че трябва да замина?

— Ама ти сериозно ли? Това е фантастично! Не се тревожи, ще бъда до теб на всяка крачка. Ще заминем за Ню Йорк и здравата ще се забавляваме. В никакъв случай не бива да пропускаш такава възможност.

— Може да пропусна събирането на випускниците.

Бетани долови осезаемо как в главата на майка й щрака.

— Не се тревожи, остави треньора на мен — невъзмутимо отсече тя и се запъти към кухнята. — Дръж се за мен, Бетани. Ако си изиграем добре картите, светът ще бъде в краката ни. Което не може да се каже за неудачника, който претендира да ти е баща.

Преди време Бетани би възразила, че той все още й е баща, но вече бе забравила как се чувстваше тогава. Може и да не беше съгласна с поведението на майка си през последните години, докато Райън си играеше на война, но вече се чудеше какво би било, ако баща й беше друг. Достатъчно грижовен човек, за да участва в живота й. Може би това щеше да е най-доброто решение за всички.

Мислите й се върнаха към телефонния разговор на майка й.

— Какво ти каза Бърт Уелш?

Майка й хвърли поглед назад, сякаш не беше сигурна дали да й каже. Но го направи:

— Безумие някакво… освободили Костотрошача от затвора.

Гласът отекна някъде в окрайнините на съзнанието му като високоговорител сред тътнеща тълпа, който се извисява над какофонията, за да бъде чут, макар и с мъка:

— Събуди се… събуди се…

Към гласа се присъедини и картина — Райън и по-малкият му брат Пийт стоят всеки със своя уейкборд, готови да се втурнат в отдръпващите се води. Пийт загина в автомобилна катастрофа преди десетина години… наистина ли беше толкова отдавна?

Може би и той самият беше мъртъв.

— Събуди се! Събуди се!

Нещо го удари по бузата и парещото усещане го измъкна от тътнещата тълпа и го запокити на самотно и тъмно място.

— Събуди се!

Още една силна плесница прогони мрака. Пред очите му стана червено и Райън се чу да стене.

— Да? Ще се присъединиш ли към нас най-сетне?

Споменът за обстрела озари съзнанието му като бомбена експлозия. Джиповете бяха улучени… той оцеля… сержантът оцеля… раниха го и той изпадна в безсъзнание…

Беше жив и се намираше в компанията на някакъв човек, който говореше английски със силен арабски акцент.

— Отвори очи.

Клепачите му потрепнаха и очите му се отвориха в мъжделиво осветена стая. Подробностите се наместиха в главата му — простички факти, очертаващи картината, която подлежеше на тълкуване само в своята цялост. Все още никакви заключения, нямаше нужда от прибързана преценка. Повече войници загиваха заради слабо разузнаване, отколкото от куршуми.