Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Денят, в който светът на Райън Еванс се промени завинаги, започна като всеки друг негов ден в горещата пустиня.

В движение, с бърза стъпка.

В прегрупиране, както обичаха да казват в армията. В смяна на базата, на бойната част, на строя, и всичко това — в последната минута, понеже заповядат ли ти командирите да скачаш, просто скачаш и толкова. Наредят ли „По колите!“, ставаш, екипираш се и заминаваш, където са те изпратили. Няма значение дали си редник, който мие съдове в кухнята, или си лейтенант, устремен към Военната академия по бързата процедура — ти принадлежиш на Министерството на отбраната, на Пентагона, на военното командване.

Командир Райън Еванс бе разпределен временно във военна част, която трябваше да извърши съвместна контраразузнавателна операция и включваше специалисти от армията, флота и военновъздушните сили. Частта източваше данни от сателитното наблюдение, от агентите, от електронното подслушване и от военното разузнаване. Събираха късче по късче информация от целия разузнавателен спектър и ги насочваха в една-единствена посока. Обобщаваш — и право нагоре , както казваха началниците.

В повечето случаи да проверяваш и да преценяваш разузнавателни данни беше все едно да гледаш електронна платка през телескоп. Или да се опитваш да отвориш консерва с тромпет. Но както и да изглеждаха заниманията им отстрани, всичко опираше просто до интелект — до откривателство .

Райън беше анализатор, когото армията бе взела назаем от флота. Той четеше рапорти, проучваше доказателства и бълваше по веригата нагоре до Пентагона повече доклади, отколкото онези бяха способни да прочетат. Същинско човешко сито. В крайна сметка обаче Райън си беше просто пионка върху дъската на тази игра, наречена война. Точка по въпроса.

Дали точка… Или пък начало на цялата история, която започна в онзи ужасен ден?

Висша теория на играта, тактика, теренни проучвания, численост, проценти — ето така възприемаше Райън света още преди да се насочи към военна кариера. Последните две години на бойното поле го бяха убедили, че вероятно кариерата на счетоводител щеше да е по-благоразумният избор, но не беше в характера му да се оплаква или да преосмисля усилия, полагани цели шестнайсет години. Особено когато от последния кръг го деляха само три месеца.

Честно казано, в сравнение със задълженията на мнозина други, неговото положение в армията беше доста завидно. Вместо да виси в окопите или да настъпва с пехотата, през повечето дни той седеше на бюро, преглеждаше заповеди, пресяваше работата на двайсетте си подчинени, засичаше и разшифроваше всяко късче информация, попаднало в мрежата, просната над много по-обхватна територия, отколкото мнозина биха допуснали. Сателитни снимки, електронно засичане на информация, данни от безпилотните самолети и доклади на хората, газили с ботуши горещия пясък — потокът от сведения през кабинета му беше толкова огромен, че би удавил човек, който не умее да възприема света от разстояние. Другите се взираха маниакално във всяка клонка и листенце, но Райън, така да се каже, наблюдаваше бдително цялата гора и търсеше скрит под листака враг. Закономерности и тенденции.

Днес обаче командването беше решило да го премести в различен квадрант на неговия сектор, за да може той да огледа нещата по-отблизо. Нападение в някакво селце на петнайсетина километра от Фалуджа им бе осигурило вероятно ценна информация, но можеше да се окаже и нещо незначително. Наричаха тази дейност „проучване на деликатни зони“. Все още не му беше съвсем ясно защо генералът беше решил Райън да огледа отблизо комплекса около бункера — при това лично — особено в район, който все още не беше проверен за други също толкова неизвестни заплахи. Райън обаче нямаше навика да подлага на съмнение получените заповеди. Информацията — да, но не и решенията на по-висшестоящите.

В осем сутринта вече бе трийсет и осем градуса на сянка.

Бутна летящата врата към разузнавателния отдел и заобиколи Джамил, двайсет и една годишен умник, който, досущ като самия него на тази възраст, имаше уникалната способност да намира игла в купа сено, както описваха понякога отсяването на разузнавателните сведения.