Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Докато караше на запад преди две нощи, непрекъснато си повтаряше, че постъпва правилно, че не си е изгубил ума, че предприема онзи ход, който най-вероятно щеше да му помогне да намери дъщеря си жива.

След всеки километър, който таурусът изминаваше на запад, Райън се доближаваше до дъщеря си, макар да беше все така убеден, че всъщност тя е останала някъде назад, скрита в някоя дупка. Искаше му се да е близо до спалнята й, искаше му се да обиколи стаята й и да докосне нейните снимки и учебници.

Караше възможно най-близо до ограничението на скоростта и спря в къмпинга рано на следващата сутрин след петчасово шофиране. Докато минаваше през празния къмпинг, следвайки двата светли лъча на фаровете, се усъмни дали не е допуснал грешка. А когато най-накрая насочи колата към един висок бор и изключи двигателя, тишината се стовари отгоре му със страховитата сигурност за пълен провал.

Остана неподвижен в колата до зазоряване. Но изгревът на слънцето донесе само още повече тишина.

Обиколи къмпинга и с облекчение установи, че е един от тримата къмпингуващи в цялото ранчо. След това се покатери до най-високата точка на своята малка просека и през по-голямата част от деня наблюдаваше хоризонта.

През цялото време превърташе наум посланието си, с което канеше Трошача да дойде. Не може да не го беше чул. Райън проследи как радиостанциите отразиха неговото нахлуване в местното студио и се надяваше, че всеки, който пусне радио някъде в Тексас, ще научи за това предизвикателство.

Отвличал си и други дъщери. Знам как действаш. Седях с онези деца цели три дни и слушах как трошат костите им. Сега вземи бащата. Знаеш, че това ти трябва — да унищожиш бащата.

Ще те чакам, където е домът им, Трошачо. Намери ме, преди да ме застрелят и да ме свалят от небето.

Ами ако Трошача не отвърне на предизвикателството му? Или ако не беше толкова интелигентен, колкото допускаше Райън? Ако в момента беше в безизходица, чешеше се по главата и мъдруваше какво ли е имал предвид Райън, като е казал, че ще бъде там, където е домът им.

Само че фактът, че Костотрошача беше избрал да спомене за гарвани, едва ли беше избор на необразован човек. Открай време гарванът се смята за пратеник на Бог, независимо дали носи добри или лоши вести.

В Индия например изобразяваха пратениците на смъртта като гарвани. Келтите, японците и китайците смятаха гарвана за добра поличба, свързана с Бог. Независимо дали във връзка с нещо хубаво или лошо, черната птица се отъждествяваше със силите на сътворението и на разрухата, където и да се появеше.

Костотрошача се възприемаше като пратеник на обществото, който лети високо, за да го видят всички, и искаше Райън, бащата на последната му жертва, да се присъедини към него. А Райън беше направил още една стъпка напред, като беше повикал Костотрошача да го намери в Гарвановото гнездо.

На втората нощ Райън все пак заспа от изтощение, но когато се събуди на следващата сутрин и чу цвърченето на птиците по околните дървета, го погълна депресия, каквато не мислеше за възможна.

Нямаше какво друго да прави, освен да чака. Мъчително чакане, което не се състоеше от часове или от минути, а от секунди. И всяка една пъплеше убийствено бавно. Слушаше радиото, за да научи последните новини по случая, но новини нямаше. Бетани я нямаше. Костотрошача го нямаше. Райън Еванс го нямаше.

Беше рискувал да спре набързо на една бензиностанция насред щата и плати в брой за няколкото франзели и за малко месо, но нямаше апетит и се насили да хапне нещо, след като цял ден не беше слагал и залък в уста.

Нямаше с какво да измъкне мислите си от бездействието. Нямаше какво да предприеме. Нямаше каква загадка да разреши. Седеше на земята, облегнал гръб на голямото дърво, и се молеше на Бог — повтаряше една и съща фраза отново и отново:

Моля те, Господи, закриляй я. Запази я жива. Само я запази жива. Толкова съжалявам.

Опита да си спомни за какво съжалява, но след малко и това започна да избледнява в съзнанието му. Да, беше разочаровал Бетани. Може би ако беше в къщата през онази нощ, убиецът нямаше да посмее. Може би ако беше любящ баща, убиецът изобщо нямаше да избере Бетани.

Сигурно ако спеше до входната врата със заредена пушка, готов да отнесе главата на всеки откачен маниак, който се опита да влезе в дома му…

Известно време си представя как ще убие Костотрошача. Можеше да навре пистолет в устата му и да дръпне спусъка. Можеше да го бие през лицето, докато стане кърваво и безжизнено. Можеше да прободе очите му с шиш, а после да забие шиша в мозъка му. Можеше да вземе камък и да му разбие главата.