Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

— Не толкова далеч, колкото ще стигне Луцифер, за да похити това дете — отговори Рики.

— О?

— Несъмнено добрият Бог би си поставил ограничение. От друга страна, съмнявам се, че Луцифер би го сторил.

Свещеникът кимна бавно.

— Райън не е Бог. Той е баща, изгубил детето си.

— А нима Бог не е?

Алвин Финч не харесваше две неща в човешката природа, а три презираше. Любовта към удоволствията. Любовта към знанието. Любовта към живот, който е лишен и от удоволствие, и от знание.

Веднъж видя един стикер за кола, на който пишеше, че животът не се измерва с това колко пъти си си поел дъх, а с миговете, когато си оставал без дъх. Такива приказки впечатляваха обикновените хора, защото колкото и да се надяваха, че им вярват, просто не можеха да им вярват. Всъщност прекалено много се бояха от смъртта, за да им хрумне да изживеят някой миг от живота си по начин, който може да им навреди, още по-малко пък да ги убие.

В действителност единствените хора, които рискуваха да се изложат на смърт в името на живота, на истинския живот, бяха изгубили разсъдъка си и правеха щури неща като да скачат от самолети или от високи мостове, вързани за глезените с гумено въже.

Алвин беше осигурил на хората в Тексас поредица от мигове, от които буквално им спираше дъхът — и на много лично, и на обществено ниво. А вместо да са му признателни, че им е създал такива прекрасни мигове в живота, те го бяха подгонили и искаха да го заличат от своя малък прекрасен свят.

От друга страна, Райън Еванс се оказваше човешко същество, което искаше да опознае смъртта в името на един по-щастлив живот, а този факт озадачаваше Алвин Финч.

Разбира се, скоро щеше да разобличи истинската природа на този самозванец. Щеше да унижи този предател и да го изпрати обратно скимтящ и с подвита опашка. Щеше да смаже решимостта му да се прави на баща. Щеше да изтръгне сърцето му и да го натика толкова дълбоко в гърлото му, че да умре от задавяне.

Изкушаваше се дали да не го убие веднага, и моментът със сигурност щеше да настъпи, но едва след като го убеди напълно да се откаже от Бетани. За да може Алвин да стане истинският й баща.

Единственият начин да бъдеш истински баща на дъщеря си беше да спечелиш сърцето й, независимо чие е семето. А единственият начин наистина да спечелиш сърцето на дъщеря си беше да й помогнеш да отхвърли другия баща, когото тя приема сляпо, за да обикне Алвин толкова, колкото се обичаше самият той.

Отдаден на тези мисли, той се бореше с ужасното изкушение да се обърне и да се втурне обратно към дъщеря си. Дни наред я наблюдаваше през пукнатините, изучаваше всяко нейно движение и с огромно усилие на волята устояваше на изкушението да влети при нея и да я убеди да го обича.

Този път беше различно. Този път трябваше да нанесе решителен и окончателен удар на всяка жива душа, която претендираше, че е неин баща.

Алвин намали скоростта на пикапа форд F-150, когато наближи табелата на магистрала 166, на която пишеше: „Ранчо «Гарваново гнездо», 5 километра“. Под гумите на колата чакълът запука като пуканки.

Чу съобщението по радиото седемнайсет часа след като Райън го беше отправил. Щеше да го чуе и по-рано, понеже обичаше да следи как напредват властите при всеки случай, когато отвличаше някое момиче, само че беше твърде зает да подсигури мястото, където държеше Бетани, което обясняваше закъснението му.

В мига, в който чу отправеното предизвикателство, сърцето му затуптя силно. Веднага разбра къде е Еванс. На мястото, наречено Гарваново гнездо.

Домът на гарваните е гарвановото гнездо, а Еванс, офицер от разузнаването, който беше свикнал да говори закодирано, му съобщаваше, че ще го чака на място, което се казваше Гарваново гнездо.

Интелигентен човек би избрал да се срещнат там, където едва ли ходят властите или постоянен поток клиенти, което изключваше седемте ресторанта в Тексас, чието име съдържаше фразата „гарваново гнездо“.

Изключи като вероятни и два малки пансиона.

Ранчото „Гарваново гнездо“ беше единственото място в Тексас, което Алвин би избрал, за да чака, ако беше на мястото на противника си. Еванс беше не само смел, но и много интелигентен.

Брошурата в интернет разкриваше, че ранчото „Гарваново гнездо“ е усамотено място за къмпиране на трийсетина километра западно от Остин. Сурово място, само за взискателни пътешественици, които искат да общуват с природата по най-положителен начин. Вечнозелени растения растяха по напуканата земя, надиплена в платата около самотния къмпинг, където имаше няколко бунгала, места за каравани и за палатки.