Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

— Но ако трябва да отгатнете? Ако животът на дъщеря ви зависи от вашата догадка?

— Тогава ще кажа „не“.

— Не, той се преструва, или не, той не е Костотрошача?

— Нито се преструва, нито е Костотрошача — отговори Хортънс.

Тя изчака няколко секунди твърдението му да бъде асимилирано.

— Разполагаме с множество улики, че той е отвлякъл собствената си дъщеря, отче — обади се Марк.

Психиатърът кимна към телефонния секретар:

— Пуснете и останалото.

Рики освободи копчето на паузата.

Отвличал си и други дъщери. Знам как действаш. Седях с онези деца цели три дни и слушах как трошат костите им. Сега вземи бащата. Знаеш, че това ти трябва — да унищожиш бащата.

И после:

Ще те чакам, където е домът им, Трошачо. Намери ме, преди да ме застрелят и да ме свалят от небето.

— Разберете, че множественото личностно разстройство не е някаква строго конкретна диагноза и аз разбирам изкушението да бъде приписана на Райън — така ще се намери отговор на много въпроси. Обаче човекът, когото лекувах, беше просто разстроен баща, който тъкмо осъзнаваше, че не е единственият виновник за провала си като баща. Нито веднъж не излезе от ролята на тази личност, докато го лекувах. На този запис чувам същия човек, тласнат към предишното си състояние от откритието, че дъщеря му, която обича повече от собствения си живот, е в ръцете на убиец. Той е отчаян човек, способен един бог знае на какво, но според мен не е раздвоен.

— На Уелш много ще му хареса — промърмори Марк.

— Просто такова е мнението ми — заяви Хортънс. — Сигурен съм, че ще намерите други специалисти, които да го оспорят. А при повече данни самият аз бих могъл да променя мнението си.

— Но ако имате право — намеси се Рики, — значи става дума за престъпление от страст, а не за нещо планирано.

— Не, той го е планирал. Обаче хора като Райън Еванс не се нуждаят от много време, за да съставят план. Те мислят добре в крачка. Бих казал, че си имате работа с един много отчаян баща, който играе по свирката на убиеца в името на дъщеря си.

— А последното твърдение?

— Където е домът им? — повтори той въпросително изречението от записа.

— Говори ли ви нещо?

— Не. Явно убиецът е бил във връзка с него.

— Твърдеше, че убиецът му е оставил съобщение, обаче в апартамента му не открихме телефонен секретар.

— Така ли? Аз непрекъснато му оставях съобщения.

— Значи го е взел със себе си.

Цяла група криминолози от ФБР бяха прекарали в апартамента шест часа и го бяха преобърнали с краката нагоре, без да намерят нищо важно. От лабораторията бяха потвърдили многобройни интересни подробности, които допълваха профила му като човек, който яде месо, обича кафе и зърнена закуска „Лъки Чармс“, носи боксерки „Армани Ексчейндж“, често сменя спалното си бельо и чете книги за външна политика за развлечение. Обаче нищо в апартамента не им помогна да разберат по-добре човека, отвлякъл собствената си дъщеря, след като беше убил жестоко седем млади жени в ролята си на Костотрошача.

— На секретаря е записан гласът на убиеца — обясни Хортънс. — Това е единствената му осезаема връзка с човека, при когото е дъщеря му. И аз бих го взел.

— А къде бихте отишли? — попита Рики. — Ако бяхте на мястото на Райън?

— Невъзможно е да отговоря. Зависи кои са те . Къде е домът им. Дом или бърлога, дом на повече от едно нещо, но какво? На жертвите?

— Разговаряли ли сте някога за летене?

— Моля?

— „Преди да ме застрелят и да ме свалят от небето“ — сви рамене Рики. — Съзнавам, че налучквам, но само с това разполагаме.

— Птици? — предположи Хортънс.

— Какви птици?

Той обаче само вдигна рамене.

Рики се изправи и се приближи до прозореца.

— Сигурна съм, че ако се сетите още нещо, ще ни се обадите, нали отче?

— Разбира се.

Тя се върна обратно.

— Може би вие сте единственият човек, на когото той има доверие.

— Вероятно сте права.

— А вие имате ли му доверие, отче?

Той се позамисли и се свъси:

— Убеден съм, че ще направи всичко, което го задължава обичта, за да спаси дъщеря си.

— Е, времето му изтича.

— Защо го казвате?

— Съобщи ни, че убиецът му е дал седем дни. Остават му още четири.

Свещеникът, който беше и психиатър, примигна.

— Наистина ли? Като седемте дни на Сътворението?

— Бих казала, че това е по-скоро обратно на Сътворението.

— Костотрошача играе ролята на Луцифер.

— О? Тогава какъв е Райън?

— Допускам, че в крайна сметка ще разберем, нали? Колко далеч ще стигне Бог, за да спаси своето чедо?