Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

На всяка стъпка в сградата по петите я следваше асистентка, чиято единствена задача беше да се грижи за удобството й, независимо дали това означаваше да опразни стаята от неизброимите суетящи се край нея служители, за да може Бетани да остане за малко самичка, или пък да й донесе безалкохолно.

Отседнаха в много луксозен апартамент в „Уолдорф“ и си поръчваха каквото си поискат направо в стаята, а през седмицата бяха гледали четири постановки на Бродуей, включително „Цар лъв“ и „Мис Порочна“.

Естествено, Бетани беше достатъчно умна, за да не се подлъже по тези бляскави подробности, колкото и приятни да бяха. За пръв път, откакто се помнеше, Бетани се възприемаше не като дъщеря на Селин в непрестанна борба за надмощие, нито дори като равна на майка си личност, която се бори за мястото си в една непрестанно променяща се среда, а като самата тя, като нещо различно от Селин.

Тя, а не Селин, беше фокусът на всеобщото внимание, и с изключение на няколко пристъпа на безсилие Селин беше принудена да се отдръпне назад и да си държи устата затворена.

За пръв път мнението на майка й нямаше почти никакво значение. Гримът и прическата на Бетани, дрехите й, храната й и дори начинът, по който говореше — нищо не зависеше от майка й и това стана ясно още от първия ден. Селин и Пати бяха добре дошли да гледат. Без да се обаждат.

Отначало Бетани се чувстваше неудобно, но после изпитваше облекчение и в края на седмицата толкова започна да й харесва да се справя в тази среда без зоркото око на майка си, че започна да крои планове как да се върне.

— Ти си само на шестнайсет, за бога! — сряза я майка й. — Не допускай цялото това внимание да ти завърти главата.

— Аз съм такава, каквато винаги си искала да бъда, майко. Не аз избрах този живот. Станах такава заради теб. И тази моя същност, както и агентът ми впрочем, ми подсказват, че е много по-добре да замина за Ню Йорк. Чакат ме още две корици и цяла поредица по-незначителни фотосесии, но не мога да летя до Ню Йорк всеки уикенд за снимки.

— Казаха, че ще успеят да се справят и без теб? Защо толкова настояваш? Не може да става и дума за местене в Ню Йорк! Предстои ми сватба!

— Да, разбира се, никак не ви се иска да разстройвате скъпоценните си планове заради дъщеря ти, нали така? Кога ли изобщо сте го правили?

— Не може да смяташ, че дори ще ми хрумне да разваля връзката си с Бърт, за да може ти да изприпкаш в Ню Йорк!

— Не, но можеш да ме изпратиш в нюйоркския Институт за подготовка на кандидат-студенти. Те имат пансион.

Майка й доби вид на човек, когото току-що са шамаросали.

— Пансион ли? И кой ще плаща?

— Аз.

— Не ставай смешна.

Бетани обаче знаеше, че идеята вече пуска корени в главата на майка й. Тя щеше умело да се престори, че се съпротивлява, но тайно щеше да ликува от решението, което щеше да отстрани и последната пречка пред свободата й. Ако Бетани я нямаше в къщата, Селин можеше да прави каквото и когато си поиска.

— И двете знаем, че ми го дължиш — каза Бетани и избута стола си назад. Заряза остатъка от храната си на масата и отиде до плота.

— Нищо не ти дължа. Ходиш в частно училище, снима се за корицата на „Ют Нейшън“, винаги съм ти давала всичко, което поискаш. Ужасно си разглезена!

— Омъжи се за човек, който ни изостави, а нямаше куража да оправиш нещата. Мъкнеше ме из цялата страна, принуждаваше ме да се разделям със стари приятели и да си намирам нови. Никъде не можах да си намеря място, приятелите ми са повърхностни, баща ми е кръгла нула, нищичко си нямам! Следвах те глупаво, понеже бях само едно дете, което нямаше избор. Но вече разбирам нещата иначе. Не отричам правото ти на тази нова връзка, не разбирам обаче защо ти всъщност никога не ми позволяваш да имам каквото искам!

Когато се чу да изрича всичко това, Бетани се почувства още по-силно принудена да напусне града и да започне наново, този път с хора, които не я ценят само по задължение.

Бяха я изоставили дори онези, които имаха задължения към нея.

Постепенно втренченият строг поглед на Селин омекна.

— Реагираш пресилено — каза тя.

На какво? Бетани не зададе този въпрос, понеже внезапно се разчувства твърде силно заради собственото си безизходно положение.

— Наранена си.

— Очевидно.

— От него — процеди майка й през зъби. — От онзи откачалник, който избяга. Мразя го.

— Не обвинявай съпруга си за всичко…

— Бивш съпруг.

— Може и да е пълен загубеняк, но и на теб не ти пукаше особено.