Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Мащабът на начинанието определено доставяше на Алвин много повече наслада, отколкото беше изпитал с последната си жертва, и в момента той без да бърза се наслаждаваше на постижението си.

Цареше тишина и той стоеше напълно неподвижен, доволен от този отрязък земен рай. Дъщерята спеше в съседната стая, майката сънуваше Уелш на долния етаж.

Костотрошача стоеше в тъмното — техният властелин и Бог бе дошъл да вземе душите им. Когато не беше в състояние да чака повече, Алвин извади спринцовката от левия си джоб и се приближи до стаята на момичето.

Тя лежеше свита на кълбо. Известно време се взира в тъмния й силует, после се приближи до леглото и нагласи иглата над шията й.

Пъхна иглата в югуларната й вена и натисна буталото докрай. Тя рязко потръпна и изстена под облечената му в ръкавица ръка — винаги го правеха — но този път момичето успя да се извие и да впери в него ококорените си очи.

Лекарството беше успокоително, създадено от самия него. Една част физиологичен разтвор, две части пентобарбитал, две части хлорпромазин — и всичко това, деветдесет кубика спокойствие. Югуларната вена отвеждаше сместа в сърцето, а после в останалата част от кръвоносната система и бързо изолираше мозъка, като запечатваше портите между централната и периферната нервна система. Тя се бори по-малко от десет секунди, преди да спрат волевите й мускулни движения, и застина неподвижно.

Доволен, че субектът вече е покорен, Алвин излезе от стаята, тръгна надолу по стълбите и прекоси коридора, пристъпвайки на пръсти. Извади втората спринцовка, докато влизаше в спалнята на майката. И тя като дъщеря си спеше на една страна, с гръб към него.

Алвин навлече ски маска на главата си и забоде иглата в югуларната вена на жената, без изобщо да направи опит да заглуши изненадания й и ужасен вик.

Успокоителното скова най-напред мускулите на гърлото й, а после и останалата част на тялото, когато проникна в гръбначния й стълб. Тя лежеше на леглото, вперила поглед в него и изцяло в съзнание, но способна да движи само мускулите, с които дишаше, при това съвсем слабо. Скоро щеше да започне да халюцинира, после да заспи и секретът от слюнчените й жлези щеше да намокри възглавницата.

Четвъртата му жертва беше починала от свръхдоза, преди да успее да приключи с нея. Нямаше да допусне тази грешка отново.

— Кажи му, че това е разплата — прошепна той дрезгаво и счупи левия й показалец, все едно беше солета. Тихото изпукване прозвуча като възмездие, ала изречено шепнешком. Тя заслужаваше много повече. Зачуди се дали да не й счупи китката, но се въздържа. Щеше да има предостатъчно време за възмездие после.

Алвин метна жената през рамо и я изнесе навън като торба с камъни. Остави я до басейна и главата й тупна влажно на бетона, когато тя се катурна на една страна.

Въжето беше там, където го беше оставил — до скарата. Завърза глезените й, стегна китките зад гърба й, после я вдигна за дрехите и я стовари върху надуваемия дюшек, както беше планирал.

Щеше да се носи по водата и да се взира в нощното небе, напълно парализирана още няколко часа, преди отново да бъде в състояние да се движи. А дотогава Алвин вече щеше да е взел караваната и да е стигнал до първата си спирка.

Ако имаше късмет, Уелш щеше да изпита нужда от ранна закуска с любимата си, както се бе случвало два пъти, откакто Алвин наблюдаваше къщата.

Без да губи нито минута повече, той бързо се качи по стълбите, метна дъщерята на дясното си рамо и излезе от предната врата.

Сутринта след ежеседмичния си сеанс с отец Хортънс Райън стана рано и се почувства по-свеж от всякога след отвличането си в Ирак. Още по-важно според него беше, че бе напълно съсредоточен — мозъкът му отново работеше. Беше в състояние да разсъждава относително прецизно дори над собственото си мисловно състояние.

В осем часа си приготви закуска за пръв път, откакто живееше в апартамента. Препече си две филийки пълнозърнест хляб, сложи резен авокадо върху всяка и седна на масата, за да се наслади на храната, придружена с висока чаша мляко.

В ретроспекция преживяното през последните няколко месеца му се струваше напълно смислено. След като беше прекосил долината на смъртта и се беше изкачил на планината отвъд нея, разкрилата се оттам гледка беше доста интересна. Ето какво се беше случило:

Първо : По принуда беше попаднал в положение, което не можеше да контролира, и беше преживял ужас, от който дори сега целият настръхваше.