Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Ако не можеш да победиш света, можеш да участваш в него съгласно собствените си условия. Не на корицата на списание, а с ножица и със собствената си кожа.

Вдигна ръка. Притисна острия ръб към вътрешната страна на китката си и прокара линия по плътта. Всъщност не болеше.

Какво толкова лошо има да си понареже малко кожата? Само тънка червена линия напряко на ръката. Тялото си беше нейно, можеше да го наказва както сметне за уместно, нали?

Бетани натисна по-силно и дръпна съвсем мъничко. Не прекалено, само колкото да…

По ръката й се стрелна остра болка. Тихо изстена и вдигна острието, а отдолу се показа червена следа, от която бликна кръв.

Беше се порязала. Един сантиметър, може би два. Добре де, може би това е глупаво.

Захвърли ножицата върху бюрото си и притисна с пръст малката рана. Все пак беше заявила каквото искаше. Утре щеше да каже на всеки, който я попита, че се е одраскала на багажника или нещо подобно. Колкото и глупаво да беше, струваше й се поне донякъде заслужено.

Бетани въздъхна и започна да сърфира из интернет, без да се интересува особено къде я отвежда екранът.

Свали си нова песен от групата „Ред“, после още една от новия албум на Брейкинг Бенджамин. Пати се опита на два пъти да се свърже с нея, но тя не обърна внимание и на съобщенията й.

Накрая, към единайсет часа, навлече долнището на фланелената си пижама, легна си в леглото, сви се на кълбо и заспа.

Кварталът беше съвсем тих в един часа през нощта, когато Алвин Финч тръгна покрай дърветата, ограждащи големия двор зад къщата.

Двете кучета в двора на юг вече бяха мъртви. Беше установил от опит, че кучетата имат шесто чувство, когато става дума за непознати на тъмно. Беше убил немската овчарка, която се беше разлаяла, докато той се приближаваше към първата си жертва в Ел Пасо, но тъй като кучето го бе сварило неподготвен, беше разбил черепа му с бухалка — съвсем не идеалното средство в разгара на събитията. Тази вечер нямаше да допусне нищо подобно да му попречи.

Къщата, в която живееха под наем, имаше басейн, сгушен зад плъзгаща се стъклена врата отзад, но Алвин нямаше да влезе оттам. На горния етаж имаше две спални с обща баня, и двете с тераси. Семейството използваше едната стая като склад. Момичето спеше във втората спалня.

Алвин си сложи черните ръкавици, заобиколи къщата отстрани, взе черната желязна стълба, която държаха зад топлообменника и внимателно я подпря върху парапета на балкона. Хвърли последен поглед към дърветата не защото се налагаше, а защото така искаше, и се покатери по стълбата нагоре до парапета.

Вечнозелените храсти скриваха съседите от къщата и него от тях. Уединението е великолепно нещо.

Като внимаваше да не разтресе балкона, той се прехвърли през парапета и стъпи на облицования с дърво под. Беше избрал безлунна нощ, но облаците не можеше да контролира и в момента звездното сияние би очертало силуета му за всеки внимателен наблюдател.

През изминалата седмица беше стъпвал на този балкон два пъти. Нищо не се беше променило.

Костотрошача мразеше две неща. Всъщност три. Мразеше лаещи в мрака кучета. Мразеше човека, който се беше опитал да го спре. И мразеше глупавата майка, която спеше на етажа под него.

От десния си джоб Алвин извади резачка за стъкло с диамантено острие, прикрепено с тънка жичка за вакуумна чашка. Притисна чашката към стъклото на плъзгащата се врата, смаза острието с масло от малка тубичка в джоба на ризата си и описа кръг с него. Приглушеното скърцане би могло да събуди човек в склада, но това не го тревожеше. Баня и две стени деляха стаята на набелязания от него субект.

Петнайсет минути му бяха нужни, за да изреже отвор с диаметър около петнайсетина сантиметра в двете стъкла на стъклената врата. Прибра резачката в джоба си и освободи заключалката. С едно леко побутване вратата се плъзна и се отвори и Алвин пристъпи в къщата.

Беше разгледал всяка стая по време на многобройните си посещения и сега с един бърз оглед установи, че всичко е точно така, както очакваше. Отляво купчина кутии, отдясно — сгъваема масичка.

Очакването, което бясно струеше във вените му, беше толкова силно, че Алвин потръпна. Стоеше под прикритието на мрака и размишляваше над хаоса, който щеше да предизвика.

Уелш, който направо залиташе от перчене, задето ще тикне Костотрошача зад решетките, където му е мястото, щеше да се събуди утре и да узнае не само че Костотрошача се е върнал, но и че е отвлякъл момичето, което прокурорът се е канел да направи своя дъщеря.