Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Отец Хортънс огледа белия плик.

— Струва ми се, че разбирам.

— Освен това едва ли една снимка влиза в така нареченото от съда „писмено общуване“.

— Добре. Всъщност днес следобед имам среща в Остин. Може би ще успея да се отбия в училище „Сейнт Майкъл“.

— Благодаря ви, отче. — Райън стисна ръката на свещеника и силно я разтърси. — Много ви благодаря. Наистина, нямате представа колко много означава това за мен.

Хортънс взе плика и го пъхна в джоба на сакото си.

— Добре, ще се видим следващата седмица.

Райън кимна, обзет от приятно облекчение.

— Да, следващата седмица.

Алвин Финч прекара деня под душа, после се маза с крем и се стараеше да запази спокойствие за предстоящата нощ. Очакването беше винаги такова, преди да им счупи костите. Този път обаче беше различно.

Отложеното с две години удовлетворение тихомълком задълбочаваше нуждата му и сега, когато беше взел решение, тя вече беше много по-силна, отколкото беше способен да проумее. Как е възможно човешкото съзнание толкова пламенно да копнее за нещо? Винаги бе съзнавал собственото си превъзходство над масата хора, които се хранеха като стадо овце с обществената плява на самоугаждането. Сега му се струваше, че е станал като жертвите си, макар да беше способен да потуши собствения си копнеж за лично удовлетворение.

От друга страна, той стоеше над тях, като техен господар и божество. Той беше техният Сатана, предрешен с овча кожа, който се движеше сред тях всеки ден, без да предизвиква ничии подозрения.

Този път беше различно и заради това, че имаше различни планове.

В четири часа Алвин, който беше и Костотрошача, излезе от апартамента си, качи се на пикапа си форд F-150, запъти се към шосе I-35 и подкара на юг към Остин.

Едно нещо Алвин презираше, всъщност две ненавиждаше повече от смъртта.

Всякакви журналисти и драскачи, понеже те знаеха много по-малко, отколкото предполагаха думите им.

Автомобилите миникупър, понеже приличаха на женски буболечки. Мразеше буболечките, тъй като ги привличаше лосионът „Нокзима“ заради хранителните съставки, а жените ненавиждаше, което превръщаше женските буболечки в доста противна комбинация.

Почти три часа бяха нужни на Алвин, за да преодолее трафика и да стигне супермаркета на шосе 71 и Бий Кейв Роуд, но беше предвидил подобно закъснение, затова макар да не обичаше натовареното движение, успя да осъществи пътуването относително спокойно.

Отново се опита да си почине, като полегне на седалката. И отново не успя, понеже нетърпението му беше прекалено силно. Отново влезе в супермаркета и си купи два лимона, кутия с готово суши и два литра нискоалкохолна бира.

Когато Алвин зае позиция сред дърветата зад къщата, където попи потта си и се намаза с лосион, вече беше тъмно.

— Май не разбираш какво ти казвам, майко. Ти ме забърка в това, защо сега възразяваш?

— Защо ли? Защото си на шестнайсет и искаш да избягаш в Ню Йорк, а се чудиш защо аз, твоята майка, която за твое сведение много обича Остин, смята, че може би постъпваш малко импулсивно?

— Да, нещо такова. Бях останала с впечатлението, че искаш да стана модел.

Селин вдигна от масата квадратната бяла кутия телешко с броколи, закрачи гневно към кошчето за смет и изсипа вътре недоядената храна.

— Понякога си голям сноб, но ти си го знаеш, нали?

Селин заобиколи плота и показно забърса плочките с кърпа, но кухнята беше безукорно чиста, тъй като изобщо не беше използвана.

— Не мога да повярвам, че ми сервираш това точно сега. Най-накрая съм с човек, когото обичам, а той, както прекрасно знаеш, не може да се премести от Остин, дори да искаше. Да ми го сервираш точно сега!

Бетани остави пръчиците си за хранене в кутията с тънки спагети, скръсти ръце и се облегна назад, съвсем наясно какво всъщност иска да каже майка й.

Преди пътуването си до Ню Йорк за фотосесията за корицата на каталога на „Ют Нейшън“, Бетани съвсем искрено се бе съмнявала в интереса си към кариера пред обектива на фотоапарата. Всичките й пет фотосесии преди тази в Ню Йорк бяха жежки и досадни занимания, които я караха да се чувства по-скоро като парче месо, отколкото като почетен гост.

Обаче снимките в Ню Йорк й разкриха съвсем нова страна на бизнеса. Там се държаха с нея като с кралска особа още от мига, в който тя, Селин и Пати стъпиха в приемната на „Ют Нейшън“, като се започне от огромния букет цветя и от Хенри, масажиста, който я посрещна.