Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Сградата на административната управа на окръг Травис, в която работеше прокурорът, се намираше на Единайсета улица, на няколко пресечки от „Гуадалупе“. Плати на таксито, мина под знамето на Тексас отдясно и под американското знаме отляво и влезе през стъклената врата.

Отне му двайсет минути да намери фоайето пред кабинета на Бърт на третия етаж. Възнамеряваше да почака, ако се наложи — рано или късно Уелш щеше да се появи в кабинета си, а ако Райън извади късмет, това щеше да се случи още днес.

И най-вече трябваше да остане спокоен. Стоеше като привидение в ъгъла и чакаше да се появи онзи. Последното, което можеше да си позволи пред очите на всички, беше да се срине физически.

— С какво мога да ви помогна?

Служителката на рецепцията седеше зад черешовото си бюро, вдигнала към него поглед над тесните си очила. Брук Силвърстийн, гласеше златистата табелка до зелената лампа.

— Ами… да. Бих искал да се срещна с прокурора.

— Имате ли уговорена среща?

— Да, имам. Не е записана, но той ме очаква. Не уточнихме конкретен час. Той тук ли е?

— Как се казвате?

— Предайте му, че го търси Райън Еванс. — И додаде, за да впечатли по-скоро секретарката, отколкото прокурор: — Капитан от военноморското разузнаване. Кажете му, че е много важно да говоря с него.

Очите на Брук проблеснаха само за миг и Райън ясно разбра, че се е издигнал от „как да се отърва от този тип“ до „хм, интересно“.

— Заповядайте, господине, седнете.

Тя вдигна телефона, докато Райън се настаняваше в един от четирите тапицирани стола, разположени около лампи за четене. Устните й се движеха. Жената стрелна с очи третата врата без никаква табела от дясната си страна, после погледна към Райън над очилата си.

И той прочете в погледа й отхвърляне. Явно получаваше порция нареждания по телефона. Разкарай този маниак от кабинета ми. Повикай охраната. Постарай се в никакъв случай да не ме доближава на публично място.

Да, спокойно. Щеше да остане напълно спокоен. Само че нямаше да пропилее шанса да изиграе картите си. Уелш беше пречка, затова трябваше да се изправи лице в лице с него и да го убеди.

Вместо да остане на мястото си, Райън стана и се запъти отривисто към третата врата без табелка.

— Господине, почакайте, моля… Нямате право да влизате там! — Тонът на Брук потвърди правотата на догадката му.

Завъртя топката, отвори широко вратата, видя Бърт, седнал на бюрото си, и бързо се заключи вътре с него.

— Само няколко думи, господине.

Бърт говореше по телефона, несъмнено със секретарката си. Остави слушалката върху лостчето и се изправи. Облечен с черен костюм, с разкопчана яка на ризата, разкриваща мускулестите му гърди, Бърт Уелш изглеждаше още по-импозантен, отколкото го помнеше Райън.

На вратата похлопаха с юмрук.

— Сър?

— Остави ни за момент — провикна се Уелш.

— Благодаря ви, няма да ви задържам.

— Надявам се — каза Бърт, забол стоманения си поглед в Райън. — Стъпили сте върху много тънък лед.

— Опитвам се да привлека вниманието ви. Имам право на това. Спите с жена ми.

— Така ли? Бях в дома на Селин, защото тя се страхуваше за живота си.

Този коментар беше неочакван. Уелш се преструваше. Би трябвало.

— Селин ми каза, че сте преживели няколко трудни седмици — заяви прокурорът и пристъпи напред, пъхнал ръка в джоба си, — но всъщност важното е, че съпругата ви иска развод. Досега ви е било все едно, предлагам така да остане и занапред. Това няма нищо общо с вас. Върнете се на бюрото си във флота, станете адмирал или каквото там трябва, залавяйте терористи, вършете си работата. Само стойте далеч от Селин и от Бетани.

Райън трябваше да впрегне всичките си сили, за да се удържи и да не се разтрепери.

— Тя… тя не разбира.

— Какво да разбира? Че сте загубеняк?

— Не разбира какво ми се случи — успя да поясни Райън. — Дайте ми възможност да обясня поне на дъщеря си. Моля ви, трябва да проумеете какво съм преживял. Бях пленен от бунтовници, които ме принудиха да наблюдавам страховити неща. Не съм същият човек, който бях, когато заминах.

— Но заминахте, нали? Такъв е бил изборът ви. Точно както сега ще напуснете кабинета ми, преди да ви изхвърля.

— Човекът, който ме държеше в плен, сравни Съединените щати със сериен убиец — каза Райън. — С Тед Бънди. Нали вие осъдихте Фил Суицър? Костотрошача?

Уелш застина.

— Убиецът, който си играеше с мен, който изби всички онези деца в подземието, където ме държаха затворен, твърдеше, че просто прави онова, което е правил Костотрошача. Че аз съм като Костотрошача. Че съм Костотрошача. Че всички ние сме като Костотрошача.