Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Успя да привлече вниманието на прокурора. Всъщност Калид беше дал за пример Тед Бънди, а не Костотрошача, но всъщност те бяха едно и също, а Костотрошача беше много по-тясно свързан с прокурора.

— Вие сте пъхнали Костотрошача зад решетките. Значи знаете какво са преживели родителите на момичетата, които той е убил. Моля ви — завърши Райън тихо и умолително, — моля ви, не ми отнемайте дъщерята.

— Не успях да спра Костотрошача — каза Бърт Уелш. — Фил Суицър е бил освободен от затвора днес сутринта.

В момента Райън не даваше пет пари. Пристъпи по-близо до прокурора.

— Ще направя каквото искате, само ми помогнете да изкупя вината си пред Бетани.

— Обичам ги, Райън. Обичам и двете и предпочитам да ви видя да изчезвате завинаги, отколкото да допусна да ги нараните отново. Ако съзнавате кое е най-доброто за вас, просто ще се обърнете, ще напуснете този кабинет, ще подпишете документите за развода, когато ги получите, и ще намерите начин да се върнете в Ирак, където можете да свършите нещо полезно.

Райън усети как по тила му се разливат горещи вълни, обаче успя да запази безукорно самообладание, съзнавайки, че така трябва.

Приближи се до стената, свали картината на едър кафяв жребец, отиде до прозореца към Единайсета улица и запокити картината в стъклото. Рамката се натроши и той хвърли накъсания кон на пода. Съзнаваше, че постъпва детински, но не му хрумнаха по-добри варианти.

Завъртя се и установи, че Бърт се е обърнал, за да го наблюдава, но иначе не е помръднал от мястото си.

— Съжалявам, само се опитвах да привлека вниманието ви.

Без дори да кимне или с нещо да покаже, че го е чул, мъжът, който възнамеряваше да му отнеме съпругата и дъщерята, преспокойно му обърна гръб и натисна едно копче на телефона.

— Брук, моля те, незабавно изпрати охраната в кабинета ми. И звънни в полицията…

Само това успя да каже Бърт, понеже междувременно Райън мина по килима зад него, сграбчи го за бялата яка и с повече сила, отколкото допускаше, че притежава, го вдигна от пода. Телефонът издрънча на бюрото и Бърт изпъшка, когато се стовари по гръб на килима.

Райън се надвеси над него, обкрачил главата му.

— Извинявай. Извинявай, обаче ти не ме слушаш. — Дишаше задъхано и учестено и от прилива на чувства, и от физическото напрежение. Бърт беше едър мъж.

Той изруга и понечи да повдигне глава. Едва тогава Райън се досети, че е допуснал непоправима грешка. Обзет от паника, беше направил нещо, което несъмнено щеше да превърне този мъж в негов заклет враг.

А сега Бърт, който беше много по-едър от него, се канеше да се изправи на крака и да го осакати.

Райън притисна с коляно гърдите на Уелш и отново рязко го долепи към килима. Размърда крак така, че пищялът му да се вреже в гърлото на Бърт. По-едрият мъж стисна крака му и се опита да го избута, но Райън имаше предимство. Може и да не беше морски пехотинец, обаче знаеше как да убива без оръжие. А за един кратък миг Райън наистина силно искаше да убие този човек.

Отново задумкаха по вратата, но този път с настояването да отвори незабавно.

Райън сведе лице и заговори ниско и остро:

— Тя е моя дъщеря!

— Отворете вратата!

Тряс! Рамката се разби под напора на удара.

И тогава, докато прокурорът се мяташе под него с червено като домат лице, Райън възвърна разума си. Дръпна се от него и се изправи точно когато вратата отхвръкна и се отвори.

— Не мърдай! — Служител от охраната с изваден пистолет и се целеше в Райън.

Той вдигна ръце.

— Спокойно. Просто си говорим.

— Сложи ръце на главата си!

Може и да беше възвърнал разума си, но още не беше измислил разумен начин на действие.

— Той спи с жена ми.

— Ръце на главата!

Трима охранители застанаха срещу него в полукръг с блеснал поглед, все едно бяха спипали терорист, който се кани да взриви цялата администрация на окръг Травис. Райън обаче беше просто мъж, осъзнал колко много обича дъщеря си. Опитът му да постигне своето бе продиктуван от обич, не беше терористична мисия.

— Сложи си ръцете на тила преди да съм ти пръснал мозъка! — изкрещя пазачът.

— Той се опитва да ми отмъкне дъщерята — обясни Райън и вдигна ръце на главата си.

Рики Валънтайн спря до мотел „Супер 8“, паркира колата си на мястото за посетители до входа и се запъти към асансьора.

Стая 312, така й беше казал Еванс. Натисна копчето и зачака да пристигне кабинката.

През трите дни, откакто Кракър й беше позволил да започне ново разследване, провеждаше разпити с всички дори бегло свързани с последната жертва, Линда Оуенс, върху чието тяло някой най-вероятно беше подхвърлил кръвната улика. Поне Рики така гледаше на кръвта — всичко, предприето от следователката, се основаваше на допускането, че Суицър не е истинският извършител, което пък означаваше единствено, че кръвта е подхвърлена.