Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Бяха разследвали задълбочено убийството на Линда Оуенс, но разпитите секнаха, когато лабораторните анализи установиха, че кръвта, намерена в косата на Линда Оуенс, съвпада с тази на главния им заподозрян в онзи момент Фил Суицър. Все още непроучена бе останала поредицата възможни връзки между жертвата и хора, които са я познавали в училище.

Не затова обаче беше дошла тук в петък следобед Рики Валънтайн. Посещението се дължеше на случката с Бърт Уелш, който някак се беше забъркал в неприятности с военноморския офицер, с чиято съпруга се бе сближил. На Рики не й влизаше в работата, обаче според Уелш Райън Еванс направил необичайни твърдения, които го свързвали с Костотрошача в иракската пустиня. Следователно и на Рики вече й влизаше в работата, макар и само докато установи колко основателни са въпросните твърдения.

Рики вече бе разговаряла петнайсет минути по телефона със Селин Еванс и половин час в „Старбъкс“ с Бетани Еванс, шестнайсетгодишната дъщеря, която по силата на интересно съвпадение сега учеше в същото училище — католическата гимназия „Сейнт Майкълс“ — както и последната жертва. Научи за семейството им повече, отколкото й се искаше.

Но нищо съществено за Костотрошача.

Звънчето звънна и вратата на асансьора се отвори. Рики влезе в кабинката и търпеливо я изчака да доскрибуца три етажа по-нагоре.

Райън Еванс. Беше се поразровила за този човек, след като Кракър я помоли да го провери. Съдейки по всички данни, които събра, той беше един от най-добрите във флота. Командирът му говореше хвалебствено за работата на капитана във военноморското разузнаване, голяма част от която беше секретна. Военното му досие обаче не беше секретно. Както и да го погледнеш, Райън Еванс беше човек с характер, с когото хора като Бърт Уелш не могат да се мерят.

Човек, имал дързостта да нахълта в кабинета на прокурора преди два дни и да го обвини, че спи със съпругата му.

Само като си представи Бърт Уелш тръшнат на пода с притиснато в гърлото му коляно… Как да не се усмихнеш поне! Прокурорът не повдигна обвинения, но направи нещо може би още по-лошо.

Рики пристъпи към стая 312 и почука.

Съдейки по вида на човека, който й отвори, той явно не се беше показвал навън и не бе влизал под душа цяла седмица. Райън Еванс беше облечен с джинси и бяла фланелка, бос, с няколкодневна брада и с чорлава и мръсна кестенява коса. Едър мъж, природно силен.

Изгледа я откъм тъмната стая с кафяви очи като на изгубено пале.

— Да?

— Райън Еванс?

— Да. О… ФБР?

Тя протегна ръка:

— Агент Рики Валънтайн. Може ли да вляза?

Ръкостискането му беше вяло, но все пак я удостои с него, преди учтиво да отстъпи встрани.

— Малко чист въздух ще ни се отрази добре. — Рики се запъти към щорите на прозореца. — Нещо против?

— Не, не. Всъщност май ще е по-добре да светнем лампите.

Тя дръпна ръка от кордата на щорите.

— Разбира се. Осветлението. Добре, поне това.

Той светна лампата на тавана. Едно от двете големи легла не беше оправено. Оранжевите флорални мотиви на чаршафите си отиваха с двете импресионистични репродукции на стената, типични за много хотелски стаи. Някой се беше заклел да сведе буквално всички евтини хотели до три разновидности, от които тия с оранжевите флорални мотиви бяха най-разпространеният вид.

— Може ли да седна?

— Разбира се. — Той отиде до малката масичка с празна кофичка за лед и издърпа стол. Истински джентълмен.

Рики постави върху масичката портфейла си от черна змийска кожа и толкова голям, че преспокойно минаваше за чантичка.

— Благодаря.

Райън седна на леглото и сви единия си крак под другия:

— Няма защо.

— Както ви обясних по телефона, не искам да ви отнемам много време, имам само няколко въпроса. Разбирам, че знаете за Костотрошача.

— Беше по всички новини.

Рики погледна към телевизора, който работеше на канала на Си Ен Ен, но с изключен звук.

— Разбира се. Явно напоследък разполагате с колкото време пожелаете за новините.

Той само я гледаше.

— Кога за последен път сте излизали от тази стая, капитане?

— В страната съм едва от седмица. Още не съм се адаптирал.

— Трябва да призная, че не съм свикнала да разпитвам офицери от разузнаването, чиято работа е да четат между редовете. — Преметна крак върху крак и кръстоса ръце на коляното си. — Какво ще кажете да прескочим любезностите и да минем направо по същество?

— Нямам нищо против.

— Винаги ли сте такъв джентълмен?